акцентувам

Bulgarian

Etymology

Etymology tree

Bulgarian акце́нт (akcént)

Proto-Indo-European *h₂euh₁-der.?

Proto-Slavic *-ovati

Bulgarian -у́вам (-úvam)

Bulgarian акцентувам

From акце́нт (akcént, “accent, highlight”) + -у́вам (-úvam, verb suffix).

Pronunciation

• IPA^(key): [ɐkt͡sɛnˈtuvɐm]
• Rhymes: -uvɐm
• Syllabification^(key): ак‧цен‧ту‧вам

Verb

акценту́вам • (akcentúvam) first-singular present indicative, impf or pf (ambitransitive)

1. alternative form of акценти́рам (akcentíram)

Conjugation

    Conjugation of акценту́вам (conjugation 3, biaspectual, transitive)

participles		present active participle	past active aorist participle	past active imperfect participle	past passive participle	verbal noun	adverbial participle
masculine	indefinite	акценту́ващ akcentúvašt	акценту́вал, акцентува́л1 akcentúval, akcentuvál1	акценту́вал akcentúval	акценту́ван akcentúvan		акценту́вайки akcentúvajki
	definite subject form	акценту́ващият akcentúvaštijat	акценту́валият, акцентува́лият1 akcentúvalijat, akcentuválijat1	—	акценту́ваният akcentúvanijat
	definite object form	акценту́ващия akcentúvaštija	акценту́валия, акцентува́лия1 akcentúvalija, akcentuválija1	—	акценту́вания akcentúvanija
feminine	indefinite	акценту́ваща akcentúvašta	акценту́вала, акцентува́ла1 akcentúvala, akcentuvála1	акценту́вала akcentúvala	акценту́вана akcentúvana
	definite	акценту́ващата akcentúvaštata	акценту́валата, акцентува́лата1 akcentúvalata, akcentuválata1	—	акценту́ваната akcentúvanata
neuter	indefinite	акценту́ващо akcentúvašto	акценту́вало, акцентува́ло1 akcentúvalo, akcentuválo1	акценту́вало akcentúvalo	акценту́вано akcentúvano	акценту́ване akcentúvane
	definite	акценту́ващото akcentúvaštoto	акценту́валото, акцентува́лото1 akcentúvaloto, akcentuváloto1	—	акценту́ваното akcentúvanoto	акценту́ването akcentúvaneto
plural	indefinite	акценту́ващи akcentúvašti	акценту́вали, акцентува́ли1 akcentúvali, akcentuváli1	акценту́вали akcentúvali	акценту́вани akcentúvani	акценту́вания, акценту́ванета akcentúvanija, akcentúvaneta
	definite	акценту́ващите akcentúvaštite	акценту́валите, акцентува́лите1 akcentúvalite, akcentuválite1	—	акценту́ваните akcentúvanite	акценту́ванията, акценту́ванетата akcentúvanijata, akcentúvanetata

person		singular			plural
		first	second	third	first	second	third
indicative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present		акценту́вам akcentúvam	акценту́ваш akcentúvaš	акценту́ва akcentúva	акценту́ваме akcentúvame	акценту́вате akcentúvate	акценту́ват akcentúvat
imperfect		акценту́вах akcentúvah	акценту́ваше akcentúvaše	акценту́ваше akcentúvaše	акценту́вахме akcentúvahme	акценту́вахте akcentúvahte	акценту́ваха akcentúvaha
aorist		акценту́вах, акцентува́х1 akcentúvah, akcentuváh1	акценту́ва, акцентува́1 akcentúva, akcentuvá1	акценту́ва, акцентува́1 akcentúva, akcentuvá1	акценту́вахме, акцентува́хме1 akcentúvahme, akcentuváhme1	акценту́вахте, акцентува́хте1 akcentúvahte, akcentuváhte1	акценту́ваха, акцентува́ха1 akcentúvaha, akcentuváha1
future	pos.	Use ще followed by the present indicative tense
	neg.	Use ня́ма да followed by the present indicative tense
future in the past	pos.	Use the imperfect indicative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́маше да followed by the present indicative tense
present perfect		Use the present indicative tense of съм and акценту́вал/акцентува́л1 m, акценту́вала/акцентува́ла1 f, акценту́вало/акцентува́ло1 n, or акценту́вали/акцентува́ли1 pl
past perfect		Use the imperfect indicative tense of съм and акценту́вал/акцентува́л1 m, акценту́вала/акцентува́ла1 f, акценту́вало/акцентува́ло1 n, or акценту́вали/акцентува́ли1 pl
future perfect		Use the future indicative tense of съм and акценту́вал/акцентува́л1 m, акценту́вала/акцентува́ла1 f, акценту́вало/акцентува́ло1 n, or акценту́вали/акцентува́ли1 pl
future perfect in the past		Use the future in the past indicative tense of съм and акценту́вал/акцентува́л1 m, акценту́вала/акцентува́ла1 f, акценту́вало/акцентува́ло1 n, or акценту́вали/акцентува́ли1 pl
renarrative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and акценту́вал m, акценту́вала f, акценту́вало n, or акценту́вали pl
aorist		Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and акценту́вал/акцентува́л1 m, акценту́вала/акцентува́ла1 f, акценту́вало/акцентува́ло1 n, or акценту́вали/акцентува́ли1 pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect renarrative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало да and the present indicative tense
present and past perfect		Use the present/imperfect renarrative tense of съм and акценту́вал/акцентува́л1 m, акценту́вала/акцентува́ла1 f, акценту́вало/акцентува́ло1 n, or акценту́вали/акцентува́ли1 pl
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past renarrative tense of съм and акценту́вал/акцентува́л1 m, акценту́вала/акцентува́ла1 f, акценту́вало/акцентува́ло1 n, or акценту́вали/акцентува́ли1 pl
dubitative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present/imperfect renarrative tense of съм and акценту́вал m, акценту́вала f, акценту́вало n, or акценту́вали pl
aorist		Use the aorist renarrative tense of съм and акценту́вал/акцентува́л1 m, акценту́вала/акцентува́ла1 f, акценту́вало/акцентува́ло1 n, or акценту́вали/акцентува́ли1 pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect dubitative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало било́ да and the present indicative tense
present and past perfect		none
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past dubitative tense of съм and акценту́вал/акцентува́л1 m, акценту́вала/акцентува́ла1 f, акценту́вало/акцентува́ло1 n, or акценту́вали/акцентува́ли1 pl
conclusive		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present indicative tense of съм and акценту́вал m, акценту́вала f, акценту́вало n, or акценту́вали pl
aorist		Use the present indicative tense of съм and акценту́вал/акцентува́л1 m, акценту́вала/акцентува́ла1 f, акценту́вало/акцентува́ло1 n, or акценту́вали/акцентува́ли1 pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect conclusive tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало е да and the present indicative tense
present and past perfect		Use the present/imperfect conclusive tense of съм and акценту́вал/акцентува́л1 m, акценту́вала/акцентува́ла1 f, акценту́вало/акцентува́ло1 n, or акценту́вали/акцентува́ли1 pl
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past conclusive tense of съм and акценту́вал/акцентува́л1 m, акценту́вала/акцентува́ла1 f, акценту́вало/акцентува́ло1 n, or акценту́вали/акцентува́ли1 pl
conditional		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
		Use the first aorist indicative tense of бъ́да and акценту́вал/акцентува́л1 m, акценту́вала/акцентува́ла1 f, акценту́вало/акцентува́ло1 n, or акценту́вали/акцентува́ли1 pl
imperative		-	ти	-	-	вие	-
			акценту́вай akcentúvaj			акценту́вайте akcentúvajte

¹Dialectally marked.

References

• “акцентувам”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “акцентувам”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• “акцентувам [akcentuvam]”, in Български тълковен речник [Bălgarski tălkoven rečnik, Bulgarian Explanatory Dictionary] (in Bulgarian), 4th edition, Sofia: Nauka i Izkustvo, 2005, →ISBN, page 23