животъ

Bulgarian

Noun

живо́тъ • (živót) m

1. (obsolete) Pre-1945 spelling of живо́т (živót).

Declension

Declension of живо́тъ (pre-1945 spelling)

Form	Singular	Plural
Indefinite	живо́тъ zhivot	живо́ти zhivoti
Definite	живо́тътъ zhivotăt (subj.) живо́та zhivota (obj.)	живо́титѣ zhivotitě
Vocative	живо́те zhivote	—
Count form	живо́та zhivota

References

• Nayden Gerov (1895–1908), Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language] (in Bulgarian), Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие."
• Стефан Младенов (1941), “животъ”, in „Етимологически и правописенъ речникъ на Българския книжовенъ езикъ“ [Etymological and spelling dictionary of the Bulgarian Literary language] (in Bulgarian), Sofia: Книгоиздателство „Христо Г. Дановъ“
• Stoyan Romanski (1933), “животъ”, in „Правописен речник на българския книжовен език с посочване изговора и ударението на думите“ [Orthographic Dictionary of Standard literary Bulgarian language with Pronunciation and Accent Stress Guide] (in Bulgarian), Sofia: Издателство „Казанлъшка долина“ [Kazanlashka Dolina Publ. House]

Old Church Slavonic

Etymology

From Proto-Slavic *životъ.

Noun

животъ • (životŭ) m

1. life
2. living being

Declension

Declension of животъ (o-stem)

	singular	dual	plural
nominative	животъ (životŭ)	живота (života)	животи (životi)
genitive	живота (života)	животоу (životu)	животъ (životŭ)
dative	животоу, животови (životu, životovi)	животома (životoma)	животомъ (životomŭ)
accusative	животъ, живота (životŭ, života)	живота (života)	животꙑ (životy)
instrumental	животомъ (životomŭ)	животома (životoma)	животꙑ (životy)
locative	животѣ (životě)	животоу (životu)	животѣхъ (životěxŭ)
vocative	животе (živote)	живота (života)	животи (životi)

Related terms

• живъ (živŭ)
• жити (žiti)

References

• Бояджиев, Андрей (2016), Старобългарска читанка‎^[1], София

Old East Slavic

Etymology

From Proto-Slavic *živòtъ. Cognates include Old Church Slavonic животъ (životŭ) and Old Polish żywot.

Pronunciation

• IPA^(key): /ʑiˈʋoːtʊ/→/ʑiˈʋoːtʊ/→/ʑiˈʋɔːt/, /ʑiˈʋoːt/

• (ca. 9^th CE) IPA^(key): /ʑiˈʋoːtʊ/
• (ca. 11^th CE) IPA^(key): /ʑiˈʋoːtʊ/
• (ca. 13^th CE) IPA^(key): /ʑiˈʋɔːt/, /ʑiˈʋoːt/

• Hyphenation: жи‧во‧тъ

Noun

животъ (životŭ) m

1. life
2. animal
3. property (assets)

Declension

Declension of животъ (hard o-stem)

	singular	dual	plural
nominative	животъ životŭ	живота života	животи životi
genitive	живота života	животу životu	животъ životŭ
dative	животу životu	животома životoma	животомъ životomŭ
accusative	животъ životŭ	живота života	животꙑ životy
instrumental	животъмь životŭmĭ	животома životoma	животꙑ životy
locative	животѣ životě	животу životu	животѣхъ životěxŭ
vocative	животе živote	живота života	животи životi

Descendants

• Old Ruthenian: животъ (život)
  • Belarusian: жыво́т (žyvót)
  • Carpathian Rusyn: живо́т (žyvót)
  • Ukrainian: живі́т (žyvít)
• Russian: живо́т (živót)
• → Ingrian: siivotta
• → Karelian:
  • North Karelian: šiivatta
  • South Karelian: žiivatta

References

• Sreznevsky, Izmail I. (1893), “животъ”, in Матеріалы для Словаря древне-русскаго языка по письменнымъ памятникамъ [Materials for the Dictionary of the Old East Slavic Language Based on Written Monuments]‎^[2] (in Russian), volume 1 (А – К), Saint Petersburg: Department of Russian Language and Literature of the Imperial Academy of Sciences, column 867