изрека

Bulgarian

Pronunciation

• IPA^(key): [izrɛˈkɤ]

• Audio

  (file)

Verb

изрека́ • (izreká) first-singular present indicative, pf (imperfective изри́чам)

1. to pronounce, to utter, to say, to speak

Conjugation

    Conjugation of изрека́ (conjugation 1.1, perfective, transitive)

participles		present active participle	past active aorist participle	past active imperfect participle	past passive participle	verbal noun	adverbial participle
masculine	indefinite	—	изре́къл izrékǎl	изреча́л, изрече́л1 izrečál, izrečél1	изре́чен izréčen		—
	definite subject form	—	изре́клият izréklijat	—	изре́ченият izréčenijat
	definite object form	—	изре́клия izréklija	—	изре́чения izréčenija
feminine	indefinite	—	изре́кла izrékla	изреча́ла, изрече́ла1 izrečála, izrečéla1	изре́чена izréčena
	definite	—	изре́клата izréklata	—	изре́чената izréčenata
neuter	indefinite	—	изре́кло izréklo	изреча́ло, изрече́ло1 izrečálo, izrečélo1	изре́чено izréčeno	—
	definite	—	изре́клото izrékloto	—	изре́ченото izréčenoto	—
plural	indefinite	—	изре́кли izrékli	изреча́ли, изрече́ли1 izrečáli, izrečéli1	изре́чени izréčeni	—
	definite	—	изре́клите izréklite	—	изре́чените izréčenite	—

person		singular			plural
		first	second	third	first	second	third
indicative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present		изрека́ izreká	изрече́ш izrečéš	изрече́ izrečé	изрече́м izrečém	изрече́те izrečéte	изрека́т izrekát
imperfect		изреча́х, изрече́х1 izrečáh, izrečéh1	изрече́ше izrečéše	изрече́ше izrečéše	изреча́хме, изрече́хме1 izrečáhme, izrečéhme1	изреча́хте, изрече́хте1 izrečáhte, izrečéhte1	изреча́ха, изрече́ха1 izrečáha, izrečéha1
aorist		изре́кох izrékoh	изре́че izréče	изре́че izréče	изре́кохме izrékohme	изре́кохте izrékohte	изре́коха izrékoha
future	pos.	Use ще followed by the present indicative tense
	neg.	Use ня́ма да followed by the present indicative tense
future in the past	pos.	Use the imperfect indicative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́маше да followed by the present indicative tense
present perfect		Use the present indicative tense of съм and изре́къл m, изре́кла f, изре́кло n, or изре́кли pl
past perfect		Use the imperfect indicative tense of съм and изре́къл m, изре́кла f, изре́кло n, or изре́кли pl
future perfect		Use the future indicative tense of съм and изре́къл m, изре́кла f, изре́кло n, or изре́кли pl
future perfect in the past		Use the future in the past indicative tense of съм and изре́къл m, изре́кла f, изре́кло n, or изре́кли pl
renarrative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and изреча́л/изрече́л1 m, изреча́ла/изрече́ла1 f, изреча́ло/изрече́ло1 n, or изреча́ли/изрече́ли1 pl
aorist		Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and изре́къл m, изре́кла f, изре́кло n, or изре́кли pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect renarrative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало да and the present indicative tense
present and past perfect		Use the present/imperfect renarrative tense of съм and изре́къл m, изре́кла f, изре́кло n, or изре́кли pl
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past renarrative tense of съм and изре́къл m, изре́кла f, изре́кло n, or изре́кли pl
dubitative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present/imperfect renarrative tense of съм and изреча́л/изрече́л1 m, изреча́ла/изрече́ла1 f, изреча́ло/изрече́ло1 n, or изреча́ли/изрече́ли1 pl
aorist		Use the aorist renarrative tense of съм and изре́къл m, изре́кла f, изре́кло n, or изре́кли pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect dubitative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало било́ да and the present indicative tense
present and past perfect		none
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past dubitative tense of съм and изре́къл m, изре́кла f, изре́кло n, or изре́кли pl
conclusive		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present indicative tense of съм and изреча́л/изрече́л1 m, изреча́ла/изрече́ла1 f, изреча́ло/изрече́ло1 n, or изреча́ли/изрече́ли1 pl
aorist		Use the present indicative tense of съм and изре́къл m, изре́кла f, изре́кло n, or изре́кли pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect conclusive tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало е да and the present indicative tense
present and past perfect		Use the present/imperfect conclusive tense of съм and изре́къл m, изре́кла f, изре́кло n, or изре́кли pl
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past conclusive tense of съм and изре́къл m, изре́кла f, изре́кло n, or изре́кли pl
conditional		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
		Use the first aorist indicative tense of бъ́да and изре́къл m, изре́кла f, изре́кло n, or изре́кли pl
imperative		-	ти	-	-	вие	-
			изречи́ izrečí			изрече́те izrečéte

¹Largely fallen into disuse.

Related terms

• река (reka)
• реч (reč)
• речев (rečev)
• речник (rečnik)
• речовит (rečovit)

Macedonian

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈizrɛka]

Noun

изрека • (izreka) f

1. saying

Declension

Declension of изрека

	singular	plural
indefinite	изрека	изреки
definite unspecified	изреката	изреките
definite proximal	изрекава	изрекиве
definite distal	изрекана	изрекине
vocative	изреко	изреки

Serbo-Croatian

Pronunciation

• IPA^(key): /îzreka/
• Hyphenation: из‧ре‧ка

Noun

и̏зрека f (Latin spelling ȉzreka)

1. saying, maxim

Declension

Declension of изрека

	singular	plural
nominative	изрека	изреке
genitive	изреке	изрека
dative	изреци	изрекама
accusative	изреку	изреке
vocative	изреко	изреке
locative	изреци	изрекама
instrumental	изреком	изрекама