съблазнь

Old Church Slavonic

Alternative forms

• съблазнъ (sŭblaznŭ)

Etymology

съ- (sŭ-) +‎ блазнь (blaznĭ), from Proto-Slavic *blaznь (“bait”).

Noun

съблазнь • (sŭblaznĭ) f

1. temptation
   • from the Homily against the Bogumils, 3098:

     исповѣдимъ съблазнꙑ нашѧ, вѣдѫщоуѥмоу мꙑсли нашѧ, прѣжде помꙑшлении нашихъ.

     ispovědimŭ sŭblazny našę, vědǫštujemu mysli našę, prěžde pomyšlenii našixŭ.

     (please add an English translation of this quotation)

     Let's confess our temptations to the One, Who knows our thoughts before we think them.

2. seduction

Declension

Declension of съблазнь (i-stem)

	singular	dual	plural
nominative	съблазнь sŭblaznĭ	съблазни sŭblazni	съблазни sŭblazni
genitive	съблазни sŭblazni	съблазнью, съблазнию sŭblaznĭju, sŭblazniju	съблазньи, съблазнии sŭblaznĭi, sŭblaznii
dative	съблазни sŭblazni	съблазньма sŭblaznĭma	съблазньмъ sŭblaznĭmŭ
accusative	съблазнь sŭblaznĭ	съблазни sŭblazni	съблазни sŭblazni
instrumental	съблазньѭ, съблазниѭ sŭblaznĭjǫ, sŭblaznijǫ	съблазньма sŭblaznĭma	съблазньми sŭblaznĭmi
locative	съблазни sŭblazni	съблазнью, съблазнию sŭblaznĭju, sŭblazniju	съблазньхъ sŭblaznĭxŭ
vocative	съблазни sŭblazni	съблазни sŭblazni	съблазньѥ, съблазниѥ sŭblaznĭje, sŭblaznije

Related terms

• блазнити (blazniti)
• съблазнити (sŭblazniti)