мъж

Bulgarian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *mǫžь.

Pronunciation

• IPA^(key): [mɤʃ]

• Audio

  (file)

Noun

мъж • (mǎž) m (diminutive мъжле́)

1. man (adult male person)
2. husband (male spouse)

Declension

Declension of мъж

	singular	plural
indefinite	мъж mǎž	мъже́ mǎžé
definite (subject form)	мъжъ́т mǎžǎ́t	мъже́те mǎžéte
definite (object form)	мъжа́ mǎžá
vocative form	мъ́жо mǎ́žo	мъже́ mǎžé

Alternative forms

• маж (maž), муж (muž), мо̂ж (môž) — with dialectal reflexes of nasal -ǫ-

Derived terms

verbs

• (causative) възмъ́жавам (vǎzmǎ́žavam)
• (causative-iterative) мъ́жя (mǎ́žja)
• (stative) мъже́я се (mǎžéja se)
• омъ́жвам се (omǎ́žvam se, “to get a man, to marry”)
• премъ́жвам се (premǎ́žvam se, “to get married a second time”)

 

nouns

• (augmentative) мъжа́га (mǎžága)
• (instrumental noun) мъже́ц (mǎžéc)
• (abstract noun) мъжество́ (mǎžestvó)
• (augmentative) мъжи́ще (mǎžíšte)
• (agent noun) мъжка́р (mǎžkár, “male”)
• (augmentative) мъжчи́на (mǎžčína)

 

adjectives

• мъ́жев (mǎ́žev)
• мъ́жки (mǎ́žki)
• мъ́жчав (mǎ́žčav)
• мъжа́т (mǎžát)
• мъжо́вен (mǎžóven)

 

References

• “мъж”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “мъж”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• Nayden Gerov (1899) “мѫжь”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎^[1] (in Bulgarian), volume 3, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 106
• Georgiev, Vladimir I., Duridanov, I. V., editors (1995), “мъж”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 4 (мѝнго² – па̀дам), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 373
• “мѫжь”, in Старобългарски речник [Old Bulgarian Dictionary] (in Bulgarian), https://histdict.uni-sofia.bg, 2011—2024