умел

From Wiktionary, the free dictionary
Jump to navigation Jump to search

Bulgarian

[edit]

Etymology

[edit]

(This etymology is missing or incomplete. Please add to it, or discuss it at the Etymology scriptorium.)

Pronunciation

[edit]

Adjective

[edit]

уме́л (umél) (adverb уме́ло)

  1. adroit, dexterous, skilful, cunning, capable, able
    Synonyms: ловък (lovǎk), сръчен (srǎčen), вещ (vešt), кадърен (kadǎren), майсторски (majstorski), способен (sposoben), изкусен (izkusen), опитен (opiten), компетентен (kompetenten), квалифициран (kvalificiran)
    Antonyms: неумел (neumel), неловък (nelovǎk), несръчен (nesrǎčen), некадърен (nekadǎren), неспособен (nesposoben), неизкусен (neizkusen), неопитен (neopiten), некомпетентен (nekompetenten)

Declension

[edit]

Anagrams

[edit]

Russian

[edit]

Pronunciation

[edit]

Etymology 1

[edit]

See the etymology of the corresponding lemma form.

Adjective

[edit]

уме́л (umél)

  1. short masculine singular of уме́лый (umélyj)

Etymology 2

[edit]

See the etymology of the corresponding lemma form.

Verb

[edit]

уме́л (umél)

  1. masculine singular past indicative imperfective of уме́ть (umétʹ)