търк

Bulgarian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *tъrkъ (“sudden move”).

Pronunciation

• IPA^(key): [tɤrk]

Noun

търк • (tǎrk) m (dialectal, obsolete)

1. sudden move, shift, turn, thrust

Declension

Declension of търк

	singular	plural
indefinite	търк tǎrk	тъ́ркове tǎ́rkove
definite (subject form)	тъ́ркът tǎ́rkǎt	тъ́рковете tǎ́rkovete
definite (object form)	тъ́рка tǎ́rka
count form	—	тъ́рка tǎ́rka

Derived terms

• тъ́рча (tǎ́rča, “to run, to sprint”)
• тръ́цкам (trǎ́ckam, “to twerk, to brisk, to move quickly”) (dialectal)
• тръч!, тръц! (trǎč!, trǎc!) (incentive interjections)

Related terms

• трак (trak), тра́ка (tráka, “strap, lever”) (dialectal)
• търколя pf (tǎrkolja), търка́лям impf (tǎrkáljam, “to roll”)
  • търкало́ (tǎrkaló, “rotor, wheel”)
• тъ́ргам (tǎ́rgam, “to advance”) (dialectal), тръ́гвам (trǎ́gvam, “to depart, to embark”)

Further reading

• Nayden Gerov, Тодор Панчев (1904) “трьць!, трьчь!”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎^[1] (in Bulgarian), volume 5, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 371