User:Kiril kovachev/BED Project/Tome I
а съюз за противопоставяне м присъединяване; стб. а, срхр., рус. а, чеш., пол. a ‘а, и’, лит. a ‘и, но, а’, стивд. āt ‘при това, и’, авест. āt̰ ‘при това, а пък, но’.
аба́ ‘дебел вълнен плат; горна дреха от такъв плат’. — Произв.: абе́н, абя́н, абаджи́я (от тур. abacı), абаджи́иски, абаджи́йство, абаджилъ́к. — Чрез тур. aba от араб.; заета и в срхр. а́ба, рус. диал. аба́.
абажу́р ‘сенник на лампа’, — От фр. abat-jour, съставено от фориа от abattre ‘убива’ и jour ‘светлина’.
абано́с ‘вид твърдо тропическо дърво, от което се правят мебели’. — Провзв.: абано́сов (1872). — Чрез тур. abanoz от араб. abanūs. Културна дума от източен произход, срв. егип. hbnj), гр. ἔβενος, лат. (h)ebenus и др.
абда́л, вж. будала́.
абитурие́нт ‘зрелостник’. — Произв.: абитурие́нктка, абитурие́нтски. — Чрез нем. Abiturient от лат. abituriens, -ntis, прич. произв. от abeo ‘отивам си’.
абла́н, вж. ябла́н.
абле́н, пж. ябла́н.
абонаме́нт ‘право за получаване вестници н списания чрез предллата’ (Ботев). — Чрез рум. abonament от фр. abonnement, произв. от гл. abonner, срв. абони́рам.
абона́т ‘човек, който е предплатил абонамент’ (Ботев). — От рум. abonat, произв. от гл. abona ‘абонирам’, срв. абони́рам.
абони́рам ‘записвам някого за абонат.’ — Ог фр. abonner и нем. abonieren.
або́рт ‘помятане.’ — Произв.: аборти́рам, аборти́вен. (нем. abortiv). — Чрез нем. Abort от лат. abortus ‘раждане, израждане’.
абсолве́нт ‘студент, който завършва науките си’, абсолви́рам. — Прозв.: абсолве́нтка, абсолве́нтски. — Чрез нем. Absolvent от лат. absolvens, -ntis, , прич. от absolvo ‘освобождавам’.
абсолю́тен ‘неограничен, безусловен’ (Ботев). — Произв.: абсолюти́зъм (Ботев) (от рус. абсолюти́зм). - Чрез рус. абсолю́тный през пол. absolutny от лат. absolutus, прич. от absolvo ‘освобождавам, решавам’.
абстра́ктен ‘отвлечен, неконкретен’ (Ботев). — Чрез рус. абстрактный, нем. abstrakt от лат. abstractus, произв. от гл. abstraho ‘отвличам’.
абстра́кция ‘отвлечено мислене и резултат от него’. — Чрез рус. абстра́кция и нем. Abstraktion от лат. abstractio, произв. от гл. abstraho.
абстрахи́рам ‘отеделям съществените признаци от несъшествените при мислене’. — Чрез рус. абстраги́ровать, абстраги́рую, нем. abstrahieren от лат. abstraho ‘отвличам’.
абсурд ‘безсмислено, невъзможно нещо’. Произп.: абсу́рден, абсу́рдност. — Чрез нем. Absurd от лат. absurdus ‘несъзвучен’, съставено от ab и surdus ‘глух’.
абу́д, абъ́д и а́буд, а́бъд ‘раст. бъзе, Sambucus ebulus’ (Зал. Софийско, Брезнишко, Трънско). — МИ: Абъд при Брезник: Режанци, Брезнишко; Драгойчинци, Кюстендилско; А6ъдо при Леска, Кюстендилско. — Срхр. апта, абда, авта, афтина. (х)абад, (х)абат и пр., словен. habat, habat, чеш. cheba, словаш. chabda, пол. chebd, hebd, chebzina. Според Миклошич и Брюкнер (у Berneker, SEW 1,440) заето от гр. ἄκτέα ‘бъз’, а според Berneker, пос. м., е сродно с хобо́т (вж.).
ава́нс 'предплата; преднина при надбягване. — Произв: ава́нсов, ава́нсирам. — От Фр. avance, avancer.
ава́нта разг. 'изгода, полза'. — Прозв.: ава́нтаджия. — Чрез тур. avanta или гр. αβάντα от итал. avanti 'напред'.
авантю́ра 'необикновена случка; рискувана постъпка'. — Произп.: авантюри́зъм, авантюри́ст (Ботев), авантюри́стка, авантюри́стичен, авантюри́стически. — От фр. aventure, а то от нар. лат. *adventura, бъд. прич, от advenio 'случвам се'.
ава́рия 'повреда на машина' (1856). — Пронзв.: авари́ен. — Чрез новогръцки и итал. avaria От араб. мн. ч. awârîa 'повредени, развалени стоки', от 'awâr 'попреда', вж. Л. Ванков, Роман. заемки, 176.
а́вгуст 'осми месец от календарната година'; ст6. аугоустъ (Сниеонов сб. от 1073г.).—Произв.: а́вгустов, а́вгустовски. — Чрез гр. Αὔγουστος от лат. august, по името на император Август (27 пр. н. е. — 14 сл. н. е.).
августе́йши 'епитет в титла на владетел.' — Чрез рус. (и гр.) от лат. augustus. 'величав, величествен' със слав. наставка за превъзходна степен.
авджи́я днал. 'ловец', — Произв.: авджи́йка, авджди́йски, авджилъ́к. — От тур. avcı, пройав. от av 'лов'.
ави(о)-: съставна част на думи като авио́н, авиа́ция, авиа́тор, а́виобаза, а́виотранспорт и др., създадени като научни термини по образец на фр. avion, aviation през 19 в. от лат. avis 'птица'.
авли́га "пойна жълта птичка, Oriolus galbula: стб. влъга (Йоан Екзарх, препис ог 13 в.). — Срхр. ву̏га 'синигер', словен. vółga, рус. иволга, чеш. vlha, под. wilga, wywielga. Срв. лит. т0щидЕ 'довч' латв. vāluôdze 'авлига' срвиснем. wite-wal 'авли́га' (wite 'дърво'), МИ: (Wiede)walch, англ. whit-wall, hick-wall 'зелен кълвач'. Според Brückner, SEJPol 621 и Bernard, Bulletin de la Soc. lingu. 44,94, е сродно с пол. wilgi 'влажен', от един произход с влага (вж.), с начално значение 'птица, която обича дъжд', срв. нем ѝ име Regenpfeifer, букв. 'дъждовен свирач'.
авли́я диал. 'двор: зеленчукова градина'. — Пронзв.: авли́йка, авли́йче, МИ: Авли́ята (Буново, Пирд.). Авли́йчето (Средногорец, Пирд.) и др. — От гр. αὐλή 'двор'; заето и в срхр. авлија, тур. avlı.
автенти́чен 'същински, истински'. — Произв.: автенти́чност. — Чрез рус. автентичный от лат. authenticus, заето от гр. αὐθεντικός 'присъщ на абсолютна власт; първичен, начален'.
авто-. първа съставна част па сложни думи със значение сам, свой, собствен като напр. автобиогра́фия, автобиора́ф и др., заета чрез рус., нем. от гр. αὐτός 'сам'. При думи, заети в бълг. и рус. направо от гр. като автокефа́лен и др., дифт. ау- се явява като ав-. — От съкращение па думата автомобил, срв. нем. Auto, се образуват нови думи със значение 'автомобилен' като автоба́за, авторемо́нт, автотранспо́рт и. др.
автобу́с 'голям многоместен автомобил'. — Произв.: автобу́сен. — Чрез нем. Autobus от фр. autobus, съкратено образуване от auto(mobil) + (omni)bus, вж. о́мнибус, тролейбу́с.
автома́т 'уред, машина, кото действува сама'. — Произв.: автома́тен, автома́тов, автома́тски, автоматиза́ция (от рус.), автоматизи́рам, автома́тизъм, автомати́чен, автомати́чески, автомати́чност, автома́тик (от рус.). — Чрез рус. автома́т. или нем. Automat от гр. αὐτόματος 'който се движи сам'.
автомоби́л 'моторна кола за пътници'. — Произв.: автомоби́лен, автомобили́зьм, автомобили́ст, автомобили́стка. — Културна дума, създадена през 19 в. във Франция от гр. αὐτό- 'сам' и лат. mōbilis 'подвижен'.
а́втор 'създател на нещо; писател' (Ботев). — Произв.: а́вторка, а́вторски (Ботев), а́вторство, авторизи́рам (от, нем. auctorisieren). — Чрез рус., нем. и фр. от лат. auctor, произв. от augeo 'създавам, правя, увеличавам'.
авторита́рен 'оспован на безпрекословно подчинение на властта. — Пронзв.: авторита́рност. — От рус. авторита́рный, вж. а́втор.
авторите́т 'личен престиж, влияние'. (Ботев). — Произв.: авторите́тен (Ботев), авторите́тност. — Чрез рус., нем. и фр. от лат. auctoritas, -atis 'значение, авторитет, решение, воля'.
ага́. остар. 'почетно звание па турчин'. — Пронзв.: а́гов, а́говица, а́говски; агу́вам, аге́тко, аги́на, аги́ня, аги́нка, аги́ница аги́ца, агала́р (ог тур. мн. ч. ağalar), агала́ри, агала́рин, агалъ́к (от тур. ağalık). — От тур. ağa 'влиятелен турчин; едър земевладетел: титла на военен началник в Османската империя'.
ага́ле диал., рядко обикн. удвоено: ага́ле-ага́ле 'бавно, полека'. — Ог нгр. αγάλι(α) 'полека, кротко'.
агаря́нец, агаря́нин 'нехристиянин, мохамеданин, турчин'; стб. агарѣнинъ (Син. пс, Ман. хр.). — Произв.: агаря́нски. — От гр. ἀγαρηνός, от Агар, която според библейския разказ е майка на Исмаил, родоначалник на мохамеданите.
аге́нт 'деятел, вършител'. — Произв.: аге́нтин (остар.; Ботев), аге́нтски, аге́нтство, агентура (чрез рус. от нем. Agentur), аге́нтщина, аге́нция. — Чрез рус. и нем. от лат. agens, -tis, прич. от гл. 'върша, правя'.
агита́тор 'човек, който агити́ра' (Ботев). — Произв.: агита́торка, агита́торски, съкр. от рус: аги́тка, аги́тпроп, аги́тпропска. аги́тпропчик, аги́тпункт и др. — Чрез рус. и нем. ог лат. agitator, произв. от гл. agito 'раздвижвам, вълнувам.'
агита́ция 'дейност за разясняване полнтически и други идеи' (Ботев). — Произв.: агитацио́нен. — Чрез рус. н нем. от лат. agitatio, вж. агита́тор.
агити́рам 'върша агитация'. — Чрез рус. агити́ровать, агити́рую, нем. agitieren от лат. agito, в. агита́тор.
агли́ка, вж. игли́ка.
а́гне, диал. я́гне 'малкото на овца'; ст6. агнѧ (Зогр., Супр.), агньць (Зорг., Мар., Асем., Син. пс., Син. тр, Сав. кн, Супр.), ѣгньць, агніць (Клоц.). — Прозв.: а́гня се, агни́ло; ба́гня се (вж. там), а́гънце, а́гънце-ба́гънце, в детски залъгалки; а́гненце; а́гнец диал. 'поотрасло агне'; като църковен термин — 'епитет па Христос'; агни́ца днал. 'млада овца', а́гнешки; заа́гня се, заба́гня се; изагня (се); наа́гня се; оа́гня се, оба́гня се; раза́гня се, разба́гня се. — Срхр. ја̏гње, ја̏гњити, ја̏гница, словен. jágnje, jāgnjec, рус. ягнёнок, ягни́ться, чеш. jehně, jehnec, пол. jagnię, obagnić się, диал. bagnić się, bagnięta 'агнета; пъпки на върба' — А́гня се, а́гнец и а́гне имат вторичво удължение (ā), възникнало правилно при глагола *agniti (sę), произведен от ие. *ag(h)no-s, срв. лат. agnus, гр. ἀμνός, ἀμνἠ (с -μ- поради вътрешно гръцкн развой). Началното j-, развито вторично
и запазено в останалите славянски езици и в българските говори, в стб. е засвидетелствувано само в ѣгньць от Клоцовия сборник.
аго́ния 'предсмъртнн мъки' (Ботев). — Произв.: агонизи́рам. — Чрез рус. (пол.) и лат. agonia от гр. ἀγωνίᾱ 'борба, усилие'.
агори́да, вж. ягори́да.
агра́рен 'поземлен'. — Чрез рус. и нем., ог лат. agrarius, произв. от ager 'нива, поле'.
агрега́т 'част ог сложна машина с помошно действие' — Пронзв.: агрега́тен. — Чрез рус. и нем. от лат. прич., aggregatus от гл. aggrego 'събирам, струпвам', произв. от grex, род. п. gregis 'стадо'.
агре́сия 'въоръжено нападение с грабителска и завоеваелна цел', агре́сор. — Пронзв.: агреси́вен, агреси́вност. — Чрез рус. агре́ссия, агре́ссор, нем. Aggression, Aggressor от фр. и лат. aggressio 'пристъпване, нападение'.
агро- първа съставна част на сложни думи със зпаченде 'агрономи́чен', като агробиоло́гия. агроте́хника и др., вж. агроно́м.
агроно́м. 'специалист по земеделски науки'. — Произв.: агро́номика, агроно́мски, агроно́мство, агрономи́чен (от фр. agronomique, агрономи́чески, агроно́мия; агробиоло́гия, агробиологи́чен. — Чрез рус. и лат. agronomus от гр. ἀγρονόμος 'надзорник на земеделски имот', произв. от ἀγρός 'нива, поле' и νόμος 'ред, уредба, закон'. Съвременното знач. възниква през 18 в. във Франция.
агу́птин, агю́птин, вж. гю́птин.
агъ́л диал. 'кошара'. — От тур. ağıl.
ад 'пъкъл, преизподня'; ст6. адъ (Зогр. Мар., Асем., Син. пс., Син. тр., Клоц., Супр., Хил. листи, Ман. хр.), адьскъ (Супр.), адовъ (Зогр., Асем., Син. тр., Син. пс., Клоц., Супр., Ман. хр.), адовьскъ, адовьнъ (Клоц., Супр.). — Произв. а́дски, а́дов. — Срхр. ӓд, рус. ад; вероятно от стб. — от гр. ᾅδης.
ада́ш. разг. 'съимнениκ' - От тур. adaş съставено от ad 'име' и daş 'другар', срв. карда́ш.
адвока́т и остар. адвока́тин 'защитник пред съд' (Ботев). — Пронзв.: адвока́тка, адвока́тски, адвока́тство, адвока́тствувам, адвокату́ра (от нем. Advocatur), адвокатлъ́к разг. (Ботез), адвока́тщина пренебр. — Чрез рус. и нем. от лат. advocatus, прич. от advoco 'призовавам, повиквам'.
аде́пт 'привърженик, последовател' (Ботев). — Чрез рус. и нем. от лат. adeptus, прич. от adipiscor 'достигам, присъединявам се'.
аде́т разг. 'навик, обичай'. — Чрез тур. adet от араб.
а́джеба (ádžeba), а́джаба (ádžaba) диал. 'дали, дали наистина'. — Чрез тур. acaba от араб.
аджеми́я разг. 'неопитен, новак'. — Произв.: аджеми́йка, аджеми́йски, аджемилъ́к (също аджа-). — Чрез тур. от араб. acem 'не арабин, чужденец, персиец'.
администрати́вен 'който се отнася до управление' (Ботев). образувано от лат. administro 'управлявам'.
администра́тор 'управник, управител' (Ботев). — Произв.: администра́торски. — Чрез рус. и нем. от лат. administrator.
администра́ция 'органи на изпълнителна власт' (Ботев). — Чрез рус. (нем. и фр.) от лат. ad-ministro 'обслужвам, управлявам', произв. administratio, administrator, срв. мини́стър.
адмира́л 'висш флотски чин' (Ботев). — Произв.: адмира́лов, адмира́лски, адмира́лство, адмирале́йство (от рус. адмирале́йство), а то заето от хол. admiraliteit), адмирале́йски. — Чрез рус., нем. и фр., от араб. amir-al-mu, amir-al-bahr 'морски началник', като д се явява ха френска почва поради осмисляне с гл. admirer 'възхищавам се'. Според F. Holthausen, ZfslPh22 (1954) 145, началната араб. форма e amīr ʾaʾla 'по-висш водач' или ʾālī 'висш водач'.
адре́с 'данни за мястото и лицето, до което се праща нещо' (Ботев), остар. адре́са ж. (Ботев). — Произв.: адре́сен (Ботев), адреси́рам (Ботев), адреси́рам се, адресу́вам (Ботев), адре́сник, адреса́нт (от рус.) — От фр. adresse, произв. от à и dresser, 'изправям, насочвам, ръководя'.
адюта́нт 'офицер-помощник на по-висш началник'. — Произв.: адюта́нтски. — Чрез рус. и нем. от лат. ad-iuto 'помагам'.
а́еро- първа съставна част на сложни думи със значение 'въздухо(плавателен)' напр. а́еродина́мика. аеродру́м, аерона́втика, аеропла́н и др. — Чрез рус. нем. и фр. от лат. aer, заето от гр. ᾱ̓ήρ 'въздух'.