User:LinguisticMystic/bg

Често чуваме: "Умът ми казва едно, а сърцето ми - друго." Кое да слушам? Разбира се, би било добре да следваме зова на сърцето, но в повечето случаи е най-трудно да разберем кой точно е гласът на сърцето и кой - на ума. Любимата тактика на егото е да придава на егоистичните желания вид на дълбоки душевни желания, като използва аргументи. Необходими са ви практика и опит, за да усетите разликата между двата гласа. Трябва да подобрите слуха си с редовни упражнения. Докато трае практиката и все още понякога бъркате двата гласа, е нормално да се поддавате на желанията на егото. Това също има своята роля в житейския ви път. Следването на желанията на егото също ви поставя в житейски ситуации, които ви предоставят опит, полезен за развитието на вашето същество. Невинаги приятни, а понякога и доста разочароващи преживявания. Но този, който живее в илюзии, рано или късно ще се разочарова, за да може най-накрая да заживее в истината. Докато не сме развили тайнствения сетивен орган, с който можем да се вслушваме в желанията на душата, е по-добре да следваме собствените си желания, дори те да са желанията на егото, отколкото да подражаваме на другите или да правим това, което другите смятат, че трябва да правим. Подобно отношение води само до преживявания, които са много малко полезни за нас. Това до голяма степен е загуба на време. Разбира се, това не означава, че чуждото мнение непременно се различава от това, което ние чувстваме. Възможно е добрият съвет, който получаваме от някой друг, да е в унисон с нашите най-дълбоки, душевни желания. Само че трябва да го проверим чрез дълбока интроспекция. Затова най-добре е да усвоим задълбочено метода на интроспекцията, изкуството да надникнем в тайните на собствената си душа. Защото само чрез осъзнаването на душата можем да разкрием най-дълбоките си, истински желания, които винаги са в пълна хармония с божествената воля. И ако ги следваме, няма как да сгрешим.