User talk:Bezimenen

Archive 2020: 2019 - 2020

Archive 2022: 2021 - 2022

Добре дошли отново!

Радвам се, че сте се върнали! :) С @IYI681: се бяхме почудили дали не се е случило нещо. Вашият принос за славянските реконструкции е много голям. Поздрави! :) Ентусиастъ (talk) 19:25, 10 December 2022 (UTC)

Identical Pronunciation handling

Hello, am I right that 2A00:23C7:9C97:8201:459B:102B:4C01:2258 is also you? I've been adding audios lately, so I've mostly been focussing on the pronunciation side of things for a few days. In this edit, you write of having moved the pronunciations under each etymology, even though they're both the same. Usually, I just personally keep it how you wrote it the first time around; so, is there a reason why you prefer doing it this way? I find it duplicates less to centralise it, is all, and have been thinking about deliberately iterating through these kinds of situations and factoring out the pronunciation wherever all the headers are the same. However, if you've got objections to this idea, of course I can refrain from doing it. Thank you, Kiril kovachev (talk・contribs) 18:16, 10 August 2023 (UTC)

No particular reason for that edit. I saw in some Greek entry that homophonous lemmas had identical pronunciations under their respective etymologies and thought that's the convention. I noticed later that this practice is obsolete, but forgot to correct it. Безименен (talk) 09:44, 16 August 2023 (UTC)

I see, thanks for letting me know. Kiril kovachev (talk・contribs) 17:56, 16 August 2023 (UTC)

Usage of ў

Здравейте, може би вече сте видяли, но има нов начин вече за изписване на свука /w/ в {{bg-IPA}}: пише се с ў, от беларуската азбука, и се ползва например като {{bg-IPA|ўиски}} = [wiski]. Едва ли често ще има нужда за това, защото думите с такъв звук са рядки и мисля, че се срещат най-вече само с чуждици от английски език, но все пак да знаете, ако се наложи, как най-точно да се генерир произношението. Макар че, скоро ще се опитам да напиша нов шаблон с разширени способности за произношениета, като сричкопренасяне и римове. Благодаря, Kiril kovachev (talk・contribs) 20:53, 17 August 2023 (UTC)

*sp(ə)rъ

Hello! Recently I was skimming the following page:Reconstruction:Proto-Slavic/-rъ and noticed an interesting development.

• sporъ (“abundant”) < earlier *sp(ə)rъ ← *spěti (“to advance, to succeed”)

I wonder if you could explain a bit a schwa moment. The proto-slavic schwa itself is quite "mysterious", and this change (ě > ə) looks like a complete black sheep to me - that's the reason why I do need an explanation. Thank you in advance! Nordwest47 (talk) 19:15, 18 September 2023 (UTC)

@Nordwest47: There is no (diachronic) change ě > ə here. The ě in the verb *spěti reflects the full grade of the PIE root *speh₁-, while in the adjective it's presumably the 0-grade (*sph₁-ros). In Slavic, such cases were possibly resolved by inserting a epenthetic -o-. There are a few more examples, which come to my mind: *snopъ, *dobrъ. I didn't know how to write that concisely, though. Sorry for the confusion. Do you have any idea how to fix it in a neat way (without a lengthy explanation)? Or probably it's best to remove the example in order to avoid any confusion? The aforementioned resolution is not universally accepted, so it may have been wrong of me to mention it as a fact. Безименен (talk) 08:45, 19 September 2023 (UTC)

Род на прасл. *stepenь

Здравейте, бих искал да Ви попитам за рода на праславянското слово *stepenь, защото в старобългарски и сърбохърватски е мъжки род, а в други езици, да речем, български и руски - женски, за да му създам отделна страница. С уважение, IYI681 (talk) 15:56, 14 October 2023 (UTC)

Това разминаване произтича заради природата на наставката *-enь. Тя е рефлекс на някогашна консонантна n-основа, която е била от универсален род (едновременно мъжки и женски). По същата причина думи като съдия (sǎdija) (ī-основа), морков (morkov) (v-основа) понякога имат м., понякога ж. род. В Анатолийските езици въпросните формации са всъщност от „общ“ род, вместо мъжки или женски. Конкретно за Proto-Slavic *stepenь допускам, че тя е бил от м.р., заради рода в черковнославянски, но не съм сигурен. Принципно, повечето форми с *-enь окончание са м.р. (пр. *elenь, *grebenь, *korenь), но има и такива от ж.р. (пр. *(j)esenь). Безименен (talk) 20:30, 15 October 2023 (UTC)

PS Единствено рефлексите на някогашен среден род унаследяват рода без промяна: пр. бреме (breme), виме (vime), време (vreme) (< Proto-Indo-European *-mn̥ n). Безименен (talk) 20:35, 15 October 2023 (UTC)