влака

Bulgarian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *volka. Synchronically, deverbal from вла́ча (vláča, “to tug, to pull”).

Pronunciation

• IPA^(key): [vɫɐˈka]
• IPA^(key): [ˈvɫakɐ] (occasionally)

Noun

влака́ or вла́ка • (vlaká or vláka) f (dialectal)

1. kinred, clan
2. (collective) relatives

Declension

Declension of влака́, вла́ка

	singular	plural
indefinite	влака́, вла́ка vlaká, vláka	влаки́, вла́ки vlakí, vláki
definite	влака́та, вла́ката vlakáta, vlákata	влаки́те, вла́ките vlakíte, vlákite

Related terms

• влак (vlak, “train”)

References

• “влака”, in Речник на българския език (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Nayden Gerov (1895) “влака́”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ.‎^[1] (in Bulgarian), volume 1, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 133
• Georgiev, Vladimir I., editor (1971), “влака”, in Български етимологичен речник (in Bulgarian), volume 1 (А – З), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences Pubg. House, →ISBN, page 162