отъвѣтъ
Old Church Slavonic
[edit]Etymology
[edit]Inherited from Proto-Slavic *otъvětъ.
Noun
[edit]отъвѣтъ • (otŭvětŭ) m
Declension
[edit]| singular | dual | plural | |
|---|---|---|---|
| nominative | отъвѣтъ otŭvětŭ |
отъвѣта otŭvěta |
отъвѣти otŭvěti |
| genitive | отъвѣта otŭvěta |
отъвѣтоу otŭvětu |
отъвѣтъ otŭvětŭ |
| dative | отъвѣтоу otŭvětu |
отъвѣтома otŭvětoma |
отъвѣтомъ otŭvětomŭ |
| accusative | отъвѣтъ otŭvětŭ |
отъвѣта otŭvěta |
отъвѣтꙑ otŭvěty |
| instrumental | отъвѣтомъ otŭvětomŭ |
отъвѣтома otŭvětoma |
отъвѣтꙑ otŭvěty |
| locative | отъвѣтѣ otŭvětě |
отъвѣтоу otŭvětu |
отъвѣтѣхъ otŭvětěxŭ |
| vocative | отъвѣте otŭvěte |
отъвѣта otŭvěta |
отъвѣти otŭvěti |