беззвучен

Bulgarian

Etymology

From без- (bez-, “without”) +‎ звук (zvuk, “sound”) +‎ -ен (-en, adjectival suffix).

Pronunciation

• IPA^(key): [bɛzˈzvut͡ʃɛn]

• Audio:

  (file)

Adjective

беззву́чен • (bezzvúčen)

1. soundless
2. quiet, silent, muted
3. (phonetics) voiceless

Declension

Declension of беззву́чен (no comparative)

	singular			plural
	masculine	feminine	neuter
indefinite	беззву́чен bezzvúčen	беззву́чна bezzvúčna	беззву́чно bezzvúčno	беззву́чни bezzvúčni
definite (subject form)	беззву́чният bezzvúčnijat	беззву́чната bezzvúčnata	беззву́чното bezzvúčnoto	беззву́чните bezzvúčnite
definite (object form)	беззву́чния bezzvúčnija

References

• “беззвучен”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “беззвучен”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010