извиквам
Jump to navigation
Jump to search
Bulgarian[edit]
Etymology[edit]
изви́кам (izvíkam) + -вам (-vam)
Pronunciation[edit]
Verb[edit]
изви́квам • (izvíkvam) first-singular present indicative, impf (perfective изви́кам)
- (transitive or intransitive) to shout, to cry out
- to call, to summon
- (figurative) to evoke
- (computing) to invoke, to call
Conjugation[edit]
Conjugation of изви́квам (conjugation 3, imperfective, transitive)
| participles | present active participle | past active aorist participle | past active imperfect participle | past passive participle | verbal noun | adverbial participle | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| masculine | indefinite | изви́кващ izvíkvašt |
изви́квал, извиква́л1 izvíkval, izvikvál1 |
изви́квал izvíkval |
изви́кван izvíkvan |
изви́квайки izvíkvajki | |
| definite subject form | изви́кващият izvíkvaštijat |
изви́квалият, извиква́лият1 izvíkvalijat, izvikválijat1 |
— | изви́кваният izvíkvanijat | |||
| definite object form | изви́кващия izvíkvaštija |
изви́квалия, извиква́лия1 izvíkvalija, izvikválija1 |
— | изви́квания izvíkvanija | |||
| feminine | indefinite | изви́кваща izvíkvašta |
изви́квала, извиква́ла1 izvíkvala, izvikvála1 |
изви́квала izvíkvala |
изви́квана izvíkvana | ||
| definite | изви́кващата izvíkvaštata |
изви́квалата, извиква́лата1 izvíkvalata, izvikválata1 |
— | изви́кваната izvíkvanata | |||
| neuter | indefinite | изви́кващо izvíkvašto |
изви́квало, извиква́ло1 izvíkvalo, izvikválo1 |
изви́квало izvíkvalo |
изви́квано izvíkvano |
изви́кване izvíkvane | |
| definite | изви́кващото izvíkvaštoto |
изви́квалото, извиква́лото1 izvíkvaloto, izvikváloto1 |
— | изви́кваното izvíkvanoto |
изви́кването izvíkvaneto | ||
| plural | indefinite | изви́кващи izvíkvašti |
изви́квали, извиква́ли1 izvíkvali, izvikváli1 |
изви́квали izvíkvali |
изви́квани izvíkvani |
изви́квания, изви́кванета izvíkvanija, izvíkvaneta | |
| definite | изви́кващите izvíkvaštite |
изви́квалите, извиква́лите1 izvíkvalite, izvikválite1 |
— | изви́кваните izvíkvanite |
изви́кванията, изви́кванетата izvíkvanijata, izvíkvanetata | ||
| person | singular | plural | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| first | second | third | first | second | third | ||
| indicative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present | изви́квам izvíkvam |
изви́кваш izvíkvaš |
изви́ква izvíkva |
изви́кваме izvíkvame |
изви́квате izvíkvate |
изви́кват izvíkvat | |
| imperfect | изви́квах izvíkvah |
изви́кваше izvíkvaše |
изви́кваше izvíkvaše |
изви́квахме izvíkvahme |
изви́квахте izvíkvahte |
изви́кваха izvíkvaha | |
| aorist | изви́квах, извиква́х1 izvíkvah, izvikváh1 |
изви́ква, извиква́1 izvíkva, izvikvá1 |
изви́ква, извиква́1 izvíkva, izvikvá1 |
изви́квахме, извиква́хме1 izvíkvahme, izvikváhme1 |
изви́квахте, извиква́хте1 izvíkvahte, izvikváhte1 |
изви́кваха, извиква́ха1 izvíkvaha, izvikváha1 | |
| future | pos. | Use ще followed by the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́ма да followed by the present indicative tense | ||||||
| future in the past | pos. | Use the imperfect indicative tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́маше да followed by the present indicative tense | ||||||
| present perfect | Use the present indicative tense of съм and изви́квал/извиква́л1 m, изви́квала/извиква́ла1 f, изви́квало/извиква́ло1 n, or изви́квали/извиква́ли1 pl | ||||||
| past perfect | Use the imperfect indicative tense of съм and изви́квал/извиква́л1 m, изви́квала/извиква́ла1 f, изви́квало/извиква́ло1 n, or изви́квали/извиква́ли1 pl | ||||||
| future perfect | Use the future indicative tense of съм and изви́квал/извиква́л1 m, изви́квала/извиква́ла1 f, изви́квало/извиква́ло1 n, or изви́квали/извиква́ли1 pl | ||||||
| future perfect in the past | Use the future in the past indicative tense of съм and изви́квал/извиква́л1 m, изви́квала/извиква́ла1 f, изви́квало/извиква́ло1 n, or изви́квали/извиква́ли1 pl | ||||||
| renarrative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and изви́квал m, изви́квала f, изви́квало n, or изви́квали pl | ||||||
| aorist | Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and изви́квал/извиква́л1 m, изви́квала/извиква́ла1 f, изви́квало/извиква́ло1 n, or изви́квали/извиква́ли1 pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect renarrative tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало да and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | Use the present/imperfect renarrative tense of съм and изви́квал/извиква́л1 m, изви́квала/извиква́ла1 f, изви́квало/извиква́ло1 n, or изви́квали/извиква́ли1 pl | ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past renarrative tense of съм and изви́квал/извиква́л1 m, изви́квала/извиква́ла1 f, изви́квало/извиква́ло1 n, or изви́квали/извиква́ли1 pl | ||||||
| dubitative | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present/imperfect renarrative tense of съм and изви́квал m, изви́квала f, изви́квало n, or изви́квали pl | ||||||
| aorist | Use the aorist renarrative tense of съм and изви́квал/извиква́л1 m, изви́квала/извиква́ла1 f, изви́квало/извиква́ло1 n, or изви́квали/извиква́ли1 pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect dubitative tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало било́ да and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | none
| ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past dubitative tense of съм and изви́квал/извиква́л1 m, изви́квала/извиква́ла1 f, изви́квало/извиква́ло1 n, or изви́квали/извиква́ли1 pl | ||||||
| conclusive | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| present and imperfect | Use the present indicative tense of съм and изви́квал m, изви́квала f, изви́квало n, or изви́квали pl | ||||||
| aorist | Use the present indicative tense of съм and изви́квал/извиква́л1 m, изви́квала/извиква́ла1 f, изви́квало/извиква́ло1 n, or изви́квали/извиква́ли1 pl | ||||||
| future and future in the past | pos. | Use the present/imperfect conclusive tense of ща followed by да and the present indicative tense | |||||
| neg. | Use ня́мало е да and the present indicative tense | ||||||
| present and past perfect | Use the present/imperfect conclusive tense of съм and изви́квал/извиква́л1 m, изви́квала/извиква́ла1 f, изви́квало/извиква́ло1 n, or изви́квали/извиква́ли1 pl | ||||||
| future perfect and future perfect in the past | Use the future/future in the past conclusive tense of съм and изви́квал/извиква́л1 m, изви́квала/извиква́ла1 f, изви́квало/извиква́ло1 n, or изви́квали/извиква́ли1 pl | ||||||
| conditional | аз | ти | той/тя/то | ние | вие | те | |
| Use the first aorist indicative tense of бъ́да and изви́квал/извиква́л1 m, изви́квала/извиква́ла1 f, изви́квало/извиква́ло1 n, or изви́квали/извиква́ли1 pl | |||||||
| imperative | - | ти | - | - | вие | - | |
| изви́квай izvíkvaj |
изви́квайте izvíkvajte |
||||||
1Dialectally marked.