клюв

Bulgarian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *kľuvъ.

Pronunciation

• IPA^(key): [klʲu̟f]

• Audio

  (file)

Noun

клюв • (kljuv) m

1. (dialectal, obsolescent) beak, bill

   Synonym: клюн (kljun)

Declension

Declension of клюв

	singular	plural
indefinite	клюв kljuv	клю́вове kljúvove
definite (subject form)	клю́вът kljúvǎt	клю́вовете kljúvovete
definite (object form)	клю́ва kljúva
count form	—	клю́ва kljúva

Derived terms

• клю́вам (kljúvam, “to peck”) (dialectal)
• клю́вка (kljúvka), клъ́вка (klǎ́vka, “small bill”) (dialectal)

References

• “клюв”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Nayden Gerov (1897) “клю́въ”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language]‎^[1] (in Bulgarian), volume 2, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 376
• Младенова, Дарина (2001) “Български диалектни названия за ‘човка’”, in Българският език през XX век (in Bulgarian), pages 176-193

Russian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *kľuvъ.

Pronunciation

• IPA^(key): [klʲuf]

• Audio

  (file)

Noun

клюв • (kljuv) m inan (genitive клю́ва, nominative plural клю́вы, genitive plural клю́вов)

1. beak, bill

Declension

Declension of клюв (inan masc-form hard-stem accent-a) 

	singular	plural
nominative	клю́в kljúv	клю́вы kljúvy
genitive	клю́ва kljúva	клю́вов kljúvov
dative	клю́ву kljúvu	клю́вам kljúvam
accusative	клю́в kljúv	клю́вы kljúvy
instrumental	клю́вом kljúvom	клю́вами kljúvami
prepositional	клю́ве kljúve	клю́вах kljúvax

Related terms

• клева́ть impf (klevátʹ), клю́нуть pf (kljúnutʹ)