епичен

Bulgarian

Etymology

By surface analysis, епи́к (epík) +‎ -ен (-en).

Pronunciation

• IPA^(key): [ɛˈpit͡ʃɛn]

• Audio

  (file)

• Rhymes: -it͡ʃɛn
• Syllabification^(key): е‧пи‧чен
• Hyphenation^(key): епи‧чен

Adjective

епи́чен • (epíčen) (adverb епи́чно, abstract noun епи́чност)

1. epic
   1. of, or related to, an epic

      Synonym: епи́чески (epíčeski)

   2. (figurative) momentously heroic, grand in scale or character

      Synonyms: сла́вен (sláven), велича́в (veličáv), геро́йски (gerójski)

Declension

Declension of епи́чен (no comparative)

	masculine	feminine	neuter	plural
indefinite	епи́чен epíčen	епи́чна epíčna	епи́чно epíčno	епи́чни epíčni
definite (subject form)	епи́чният epíčnijat	епи́чната epíčnata	епи́чното epíčnoto	епи́чните epíčnite
definite (object form)	епи́чния epíčnija

Related terms

• епи́к (epík)
• е́пос (épos)
• е́пика (épika)
• епопе́я (epopéja)

References

• “епичен”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “епичен”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010
• Georgiev, Vladimir I., editor (1971), “епик; епичен”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volumes 1 (А – З), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences Pubg. House, →ISBN, page 501