мито

See also: Мито

Bulgarian

Etymology 1

See the etymology of the corresponding lemma form.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈmito]
• Rhymes: -ito
• Homophone: Мито (Mito)
• Syllabification^(key): ми‧то

Participle

ми́то • (míto) n

1. indefinite neuter singular past passive participle of ми́я (míja)

Etymology 2

Inherited from Proto-Slavic *myto.

Pronunciation

• IPA^(key): [miˈtɔ]
• Rhymes: -tɔ
• Syllabification^(key): ми‧то

Noun

мито́ • (mitó) n

1. (finance) customs duty, duty, tariff (a tax or charge imposed by the state on goods imported into or exported from a country)

   При внос на стоката се плаща мито́.

   Pri vnos na stokata se plašta mitó.

   Customs duty is paid when the goods are imported.

   Новото мито́ увеличи цената на внесените автомобили.

   Novoto mitó uveliči cenata na vnesenite avtomobili.

   The new tariff increased the price of imported cars.

   Фирмата трябва да декларира стоките и да плати дължимото мито́.

   Firmata trjabva da deklarira stokite i da plati dălžimoto mitó.

   The company must declare the goods and pay the customs duty due.

   Вносителите поискаха намаляване на мито́то върху суровините.

   Vnositelite poiskaha namaljavane na mitóto vărhu surovinite.

   Importers requested a reduction of the duty on raw materials.

2. (historical) toll, levy, tribute (a tax, toll, or payment collected for passage, trade, or transport of goods)

   На моста се събирало мито́ от търговците.

   Na mosta se săbiralo mitó ot tărgovcite.

   A toll was collected from merchants at the bridge.

   Керваните плащали мито́ при преминаване през границата.

   Kervanite plaštali mitó pri preminavane prez granicata.

   The caravans paid a customs charge when crossing the border.

   В старите документи се споменава мито́ върху солта и добитъка.

   V starite dokumenti se spomenava mitó vărhu solta i dobităka.

   The old documents mention a levy on salt and livestock.

Declension

Declension of мито́

	singular	plural
indefinite	мито́ mitó	мита́ mitá
definite	мито́то mitóto	мита́та mitáta

References

• “мито”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “мито”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010

Macedonian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *myto.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈmitɔ]

• Audio:

  (file)

Noun

мито • (mito) n (uncountable)

1. bribe

   Synonym: поткуп (potkup)

Declension

Declension of мито

	singular
indefinite	мито (mito)
definite unspecified	митото (mitoto)
definite proximal	митово (mitovo)
definite distal	митоно (mitono)
vocative	мито (mito)

Serbo-Croatian

Etymology

Inherited from Proto-Slavic *myto.

Noun

ми́то n (Latin spelling míto)

1. bribe

Declension

Declension of мито

	singular	plural
nominative	мито	мита
genitive	мита	мита
dative	миту	митима
accusative	мито	мита
vocative	мито	мита
locative	миту	митима
instrumental	митом	митима

Ukrainian

Etymology 1

From Old East Slavic мꙑто (myto), from Proto-Slavic *myto.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈmɪtɔ]

Noun

ми́то • (mýto) n inan (genitive ми́та, nominative plural ми́та, genitive plural мит)

1. toll, customs duty

Declension

Declension of ми́то
(inan hard neut-form accent-a)

	singular	plural
nominative	ми́то mýto	ми́та mýta
genitive	ми́та mýta	мит myt
dative	ми́ту mýtu	ми́там mýtam
accusative	ми́то mýto	ми́та mýta
instrumental	ми́том mýtom	ми́тами mýtamy
locative	ми́ті mýti	ми́тах mýtax
vocative	ми́то mýto	ми́та mýta

Derived terms

• ми́тний (mýtnyj)
• ми́тник m (mýtnyk)
• ми́тниця f (mýtnycja)

Further reading

• Bilodid, I. K., editor (1970–1980), “мито”, in Словник української мови: в 11 т. [Dictionary of the Ukrainian Language: in 11 vols] (in Ukrainian), Kyiv: Naukova Dumka
• “мито”, in Горох – Словозміна [Horox – Slovozmina, Horokh – Inflection]‎^[1]
• “мито”, in Kyiv Dictionary (in English)
• “мито”, in Словник.ua [Slovnyk.ua, Slovnyk.ua]‎^[2]

Etymology 2

See the etymology of the corresponding lemma form.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈmɪtɔ]

Participle

ми́то • (mýto) impf

1. past passive impersonal participle of ми́ти (mýty)