мит

See also: Appendix:Variations of "mit"

Bulgarian

Pronunciation

• IPA^(key): [mit]

• Audio:

  (file)

• Rhymes: -it

Etymology 1

Inherited from Proto-Slavic *mitъ, formally a t-participle of unattested *miti (“to pass, to proceed”) (see factitive extension *mijati).

Adjective

мит • (mit) (dialectal)

1. slant, wry, uneven

   мита греда ― mita greda ― a slant beam

   шия на митo ― šija na mito ― to sew askew/unevenly

Declension

Positive forms of мит

	singular			plural
	masculine	feminine	neuter
indefinite	мит mit	ми́та míta	ми́то míto	ми́ти míti
definite (subject form)	ми́тият mítijat	ми́тата mítata	ми́тото mítoto	ми́тите mítite
definite (object form)	ми́тия mítija

Comparative forms of мит

	singular			plural
	masculine	feminine	neuter
indefinite	по́-ми́т pó-mít	по́-ми́та pó-míta	по́-ми́то pó-míto	по́-ми́ти pó-míti
definite (subject form)	по́-ми́тият pó-mítijat	по́-ми́тата pó-mítata	по́-ми́тото pó-mítoto	по́-ми́тите pó-mítite
definite (object form)	по́-ми́тия pó-mítija

Superlative forms of мит

	singular			plural
	masculine	feminine	neuter
indefinite	на́й-ми́т náj-mít	на́й-ми́та náj-míta	на́й-ми́то náj-míto	на́й-ми́ти náj-míti
definite (subject form)	на́й-ми́тият náj-mítijat	на́й-ми́тата náj-mítata	на́й-ми́тото náj-mítoto	на́й-ми́тите náj-mítite
definite (object form)	на́й-ми́тия náj-mítija

Derived terms

adjectives

• намит (namit)
• обмит (obmit)

adverbs

• (obsolete) ми́те (míte)
• ми́то (míto)

Related terms

• ми́там се (mítam se), ми́ткам (mítkam, “to roam, to wander”)
• мимо (mimo, “along”)
• ми́нат (mínat, “passed, traversed”) (t-participle of ми́на pf (mína, “to pass”))

References

• Nayden Gerov (1899), “ми́тꙑй; -тъ, -та, -то”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language] (in Bulgarian), volume 3, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 70
• Georgiev, Vladimir I., Duridanov, I. V., editors (1995), “мит³”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 4 (мѝнго² – па̀дам), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 131
• “митѣ”, in Старобългарски речник [Dictionary of Old Bulgarian] (in Bulgarian), https://histdict.uni-sofia.bg, 2011—2025

Etymology 2

Inherited from Proto-Slavic *mytъ.

Participle

мит • (mit)

1. indefinite masculine singular past passive participle of ми́я (míja, “to wash”)

Related terms

• ми́тие (mítie, “cleansing”) (obsolete)
• ми́тка (mítka, “dishcloth”)

References

• Nayden Gerov (1899), “мꙑ́тꙑй; -тъ, -та, -то”, in Рѣчникъ на Блъгарскꙑй язꙑкъ. Съ тлъкувание рѣчи-тꙑ на Блъгарскꙑ и на Русскꙑ. [Dictionary of the Bulgarian language] (in Bulgarian), volume 3, Plovdiv: Дружествена печꙗтница "Съгласие.", page 97
• Georgiev, Vladimir I., Duridanov, I. V., editors (1995), “мит²”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 4 (мѝнго² – па̀дам), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 131

Etymology 3

Borrowed from Ancient Greek μῦθος (mûthos).

Noun

мит • (mit) m

1. myth

Declension

Declension of мит

	singular	plural
indefinite	мит mit	ми́тове mítove
definite (subject form)	ми́тът mítǎt	ми́товете mítovete
definite (object form)	ми́та míta
count form	—	ми́та míta

Derived terms

• мити́чен (mitíčen, “mythical”)

References

• “мит¹”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Georgiev, Vladimir I., Duridanov, I. V., editors (1995), “мит¹”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 4 (мѝнго² – па̀дам), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 131

Anagrams

• тим (tim)

Evenki

Etymology

Akin to Even мут (mut), Proto-Tungusic *münti (“we (incl.)”).

Pronoun

мит • (mit)

1. we (inclusive)

Macedonian

Etymology

Borrowed from Ancient Greek μῦθος (mûthos).

Pronunciation

• IPA^(key): [mit]
• Rhymes: -it

Noun

мит • (mit) m (relational adjective митски)

1. myth

Declension

Declension of мит

	singular	plural
indefinite	мит (mit)	митови (mitovi)
definite unspecified	митот (mitot)	митовите (mitovite)
definite proximal	митов (mitov)	митовиве (mitovive)
definite distal	митон (miton)	митовине (mitovine)
vocative	миту (mitu)	митови (mitovi)
count form	—	мита (mita)

Northern Yukaghir

Etymology

From Proto-Yukaghir *mit

Pronoun

мит (mit)

1. we

Related terms

Northern Yukaghir personal pronouns

	singular			plural
	1st person	2nd person	3rd person	1st person	2nd person	3rd person
nominative	мэт (met)	тэт (tet)	тудэл (tudel)	мит (mit)	тит (tit)	титтэл (tittel)
accusative	мэт (met) мэтул (metul) мэтханэ (metqane)	тэт (tet) тэтул (tetul) тэтханэ (tetqane)	тудэл (tudel) тудэҕанэ (tudehane) тудэҕалэ (tudehale)	мит (mit) митул (mitul) митханэ (mitqane)	тит (tit) титул (titul) титханэ (titqane)	титтэл (tittel) титтэҕанэ (tittehane)
absolutive	мэтэк (metek)	тэтэк (tetek)	тудэл (tudel)	митэк (mitek)	титэк (titek)	титтэл (tittel)
ergative	мэт (met)	тэт (tet)	туд (tud)	мит (mit)	тит (tit)	титт (titt)
dative	мэтинь (metiņ)	тэтинь (tetiņ)	тудинь (tudiņ)	митинь (mitiņ)	титинь (titiņ)	титтинь (tittiņ)
locative	мэтха (metqa)	тэтха (tetqa)	тудэҕа (tudeha)	митха (mitqa)	титха (titqa)	титтэҕа (titteha)
ablative	мэтхат (metqat)	тэтхат (tetqat)	тудэҕат (tudehat)	митхат (mitqat)	титхат (titqat)	титтэҕат (tittehat)
prolative	мэтхан (metqan)	тэтхан (tetqan)	тудэҕан (tudehan)	митхан (mitqan)	титхан (titqan)	титтэҕан (tittehan)
comitative	мэтньэҥ (metņeŋ)	тэтньэҥ (tetņeŋ)	тудэньэҥ (tudeņeŋ)	митньэҥ (mitņeŋ)	титньэҥ (titņeŋ)	титтэньэҥ (titteņeŋ)

Determiner

мит (mit)

1. our

References

• Nikolaeva, Irina (2006), A Historical Dictionary of Yukaghir (Trends in Linguistics Documentation; 25), Berlin: Mouton de Gruyter, →ISBN, page 269
• Kurilov, Гаврил (2001), Юкагирско-русский словарь, Novosibirsk: Nauka

Ossetian

Noun

мит • (mit)

1. snow

Serbo-Croatian

Etymology

From Ancient Greek μῦθος (mûthos, “word, humour, companion, speech, account, rumour, fable”).

Noun

ми̑т m inan (Latin spelling mȋt)

1. myth

Declension

Declension of мит

	singular	plural
nominative	мит	митови
genitive	мита	митова
dative	миту	митовима
accusative	мит	митове
vocative	мите	митови
locative	миту	митовима
instrumental	митом	митовима

Southern Yukaghir

Etymology

From Proto-Yukaghir *mit.

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈmɪt]
• Rhymes: -it
• Hyphenation: мит

Pronoun

мит (mit) (possessive determiner мит, possessive pronoun митльэ, emphatic pronoun митидиэ)

1. we

Derived terms

Declension of мит

		singular	plural
nominative		мэт (met)	мит (mit)
predicative		мэтэк (metek)	митэк (mitek)
accusative (I)		мэтул (metul)	митул (mitul)
accusative (II)		мэткэлэ (metkele)	миткэлэ (mitkele)
instrumental		мэтин (metin)	митин (mitin)
dative		мэтлэ (metle)	митлэ (mitle)
locative		мэткэ (metke)	миткэ (mitke)
ablative		мэткэт (metket)	миткэт (mitket)
prolative		мэткэн (metken)	миткэн (mitken)
comitative		мэтньэ (metnʹe)	митньэ (mitnʹe)

See also

Southern Yukaghir personal pronouns

		singular	plural
first person		мэт (met)	мит (mit)
second person		тэт (tet)	тит (tit)
third person		тудэл (tudel)	титтэл (tittel)

Determiner

мит (mit)

1. our

See also

Southern Yukaghir possessives

	determiner		pronoun
	singular	plural	singular	plural
first person	мэт (met)	мит (mit)	мэтльэ (metlʹe)	митльэ (mitlʹe)
second person	тэт (tet)	тит (tit)	тэтльэ (tetlʹe)	титльэ (titlʹe)
third person	тудэ (tude)	титтэ (titte)	тудэльэ (tudelʹe)	титтэльэ (tittelʹe)

References

• I. A. Nikolaeva; V. G. Shalugin (2002), Словарь Юкагирско-русский и русско-юкагирский (Верхнеколымский диалект) [Yukaghir-Russian and Russian-Yukaghir dictionary (Upper Kolyma dialect)], Saint Petersburg: Дрофа, →ISBN, page 41
• Elena Maslova (2003), A Grammar of Kolyma Yukaghir, Berlin: Mouton de Gruyter, →ISBN, page 233