мина

See also: Appendix:Variations of "mina"

Avar

Etymology

(This etymology is missing or incomplete. Please add to it, or discuss it at the Etymology scriptorium.)

Noun

мина • (mina)

1. house (the building)

Bulgarian

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈminɐ]

• Audio (Standard Bulgarian):

  (file)

• Rhymes: -inɐ
• Homophone: Мина (Mina)
• Syllabification^(key): ми‧на

Etymology 1

Inherited from Proto-Slavic *minǫti.

Verb

ми́на • (mína) first-singular present indicative, pf (imperfective мина́вам)

1. to pass by, to elapse (of time)
2. to pass by, to go past [with покра́й (pokráj) or през (prez) or по (po) ‘location’]
3. to pass through, to cross [transitive or with през (prez) ‘location/barrier’]
4. to stop by
5. to pass, to move (from one location or state to another)
6. to change hands, to pass (to someone else; of property)
7. to pass (a certain age)
8. (intransitive) to pass, to end (e.g. of a disease)
9. to be considered [with за (za) ‘as’]
10. (colloquial) to repeat (an action several times)
11. (figurative, slang) to deceive, to cheat
12. (reflexive with се, slang) to get cheated

Conjugation

    Conjugation of ми́на (conjugation 1.2, perfective, transitive)

participles		present active participle	past active aorist participle	past active imperfect participle	past passive participle	verbal noun	adverbial participle
masculine	indefinite	—	ми́нал, мина́л1 mínal, minál1	ми́нел mínel	ми́нат mínat		—
	definite subject form	—	ми́налият, мина́лият1 mínalijat, minálijat1	—	ми́натият mínatijat
	definite object form	—	ми́налия, мина́лия1 mínalija, minálija1	—	ми́натия mínatija
feminine	indefinite	—	ми́нала, мина́ла1 mínala, minála1	ми́нела mínela	ми́ната mínata
	definite	—	ми́налата, мина́лата1 mínalata, minálata1	—	ми́натата mínatata
neuter	indefinite	—	ми́нало, мина́ло1 mínalo, minálo1	ми́нело mínelo	ми́нато mínato	—
	definite	—	ми́налото, мина́лото1 mínaloto, mináloto1	—	ми́натото mínatoto	—
plural	indefinite	—	ми́нали, мина́ли1 mínali, mináli1	ми́нели míneli	ми́нати mínati	—
	definite	—	ми́налите, мина́лите1 mínalite, minálite1	—	ми́натите mínatite	—

person		singular			plural
		first	second	third	first	second	third
indicative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present		ми́на mína	ми́неш míneš	ми́не míne	ми́нем mínem	ми́нете mínete	ми́нат mínat
imperfect		ми́нех míneh	ми́неше míneše	ми́неше míneše	ми́нехме mínehme	ми́нехте mínehte	ми́неха míneha
aorist		ми́нах, мина́х1 mínah, mináh1	ми́на, мина́1 mína, miná1	ми́на, мина́1 mína, miná1	ми́нахме, мина́хме1 mínahme, mináhme1	ми́нахте, мина́хте1 mínahte, mináhte1	ми́наха, мина́ха1 mínaha, mináha1
future	pos.	Use ще followed by the present indicative tense
	neg.	Use ня́ма да followed by the present indicative tense
future in the past	pos.	Use the imperfect indicative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́маше да followed by the present indicative tense
present perfect		Use the present indicative tense of съм and ми́нал/мина́л1 m, ми́нала/мина́ла1 f, ми́нало/мина́ло1 n, or ми́нали/мина́ли1 pl
past perfect		Use the imperfect indicative tense of съм and ми́нал/мина́л1 m, ми́нала/мина́ла1 f, ми́нало/мина́ло1 n, or ми́нали/мина́ли1 pl
future perfect		Use the future indicative tense of съм and ми́нал/мина́л1 m, ми́нала/мина́ла1 f, ми́нало/мина́ло1 n, or ми́нали/мина́ли1 pl
future perfect in the past		Use the future in the past indicative tense of съм and ми́нал/мина́л1 m, ми́нала/мина́ла1 f, ми́нало/мина́ло1 n, or ми́нали/мина́ли1 pl
renarrative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and ми́нел m, ми́нела f, ми́нело n, or ми́нели pl
aorist		Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and ми́нал/мина́л1 m, ми́нала/мина́ла1 f, ми́нало/мина́ло1 n, or ми́нали/мина́ли1 pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect renarrative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало да and the present indicative tense
present and past perfect		Use the present/imperfect renarrative tense of съм and ми́нал/мина́л1 m, ми́нала/мина́ла1 f, ми́нало/мина́ло1 n, or ми́нали/мина́ли1 pl
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past renarrative tense of съм and ми́нал/мина́л1 m, ми́нала/мина́ла1 f, ми́нало/мина́ло1 n, or ми́нали/мина́ли1 pl
dubitative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present/imperfect renarrative tense of съм and ми́нел m, ми́нела f, ми́нело n, or ми́нели pl
aorist		Use the aorist renarrative tense of съм and ми́нал/мина́л1 m, ми́нала/мина́ла1 f, ми́нало/мина́ло1 n, or ми́нали/мина́ли1 pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect dubitative tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало било́ да and the present indicative tense
present and past perfect		none
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past dubitative tense of съм and ми́нал/мина́л1 m, ми́нала/мина́ла1 f, ми́нало/мина́ло1 n, or ми́нали/мина́ли1 pl
conclusive		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present indicative tense of съм and ми́нел m, ми́нела f, ми́нело n, or ми́нели pl
aorist		Use the present indicative tense of съм and ми́нал/мина́л1 m, ми́нала/мина́ла1 f, ми́нало/мина́ло1 n, or ми́нали/мина́ли1 pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect conclusive tense of ща followed by да and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало е да and the present indicative tense
present and past perfect		Use the present/imperfect conclusive tense of съм and ми́нал/мина́л1 m, ми́нала/мина́ла1 f, ми́нало/мина́ло1 n, or ми́нали/мина́ли1 pl
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past conclusive tense of съм and ми́нал/мина́л1 m, ми́нала/мина́ла1 f, ми́нало/мина́ло1 n, or ми́нали/мина́ли1 pl
conditional		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
		Use the first aorist indicative tense of бъ́да and ми́нал/мина́л1 m, ми́нала/мина́ла1 f, ми́нало/мина́ло1 n, or ми́нали/мина́ли1 pl
imperative		-	ти	-	-	вие	-
			мини́ miní			мине́те minéte

¹Dialectally marked.

    Conjugation of ми́на се (conjugation 1.2, perfective, reflexive)

participles		present active participle	past active aorist participle	past active imperfect participle	past passive participle	verbal noun	adverbial participle
masculine	indefinite	—	ми́нал се, мина́л се1 mínal se, minál se1	ми́нел се mínel se	—		—
	definite subject form	—	ми́налият се, мина́лият се1 mínalijat se, minálijat se1	—	—
	definite object form	—	ми́налия се, мина́лия се1 mínalija se, minálija se1	—	—
feminine	indefinite	—	ми́нала се, мина́ла се1 mínala se, minála se1	ми́нела се mínela se	—
	definite	—	ми́налата се, мина́лата се1 mínalata se, minálata se1	—	—
neuter	indefinite	—	ми́нало се, мина́ло се1 mínalo se, minálo se1	ми́нело се mínelo se	—	—
	definite	—	ми́налото се, мина́лото се1 mínaloto se, mináloto se1	—	—	—
plural	indefinite	—	ми́нали се, мина́ли се1 mínali se, mináli se1	ми́нели се míneli se	—	—
	definite	—	ми́налите се, мина́лите се1 mínalite se, minálite se1	—	—	—

person		singular			plural
		first	second	third	first	second	third
indicative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present		ми́на се mína se	ми́неш се míneš se	ми́не се míne se	ми́нем се mínem se	ми́нете се mínete se	ми́нат се mínat se
imperfect		ми́нех се míneh se	ми́неше се míneše se	ми́неше се míneše se	ми́нехме се mínehme se	ми́нехте се mínehte se	ми́неха се míneha se
aorist		ми́нах се, мина́х се1 mínah se, mináh se1	ми́на се, мина́ се1 mína se, miná se1	ми́на се, мина́ се1 mína se, miná se1	ми́нахме се, мина́хме се1 mínahme se, mináhme se1	ми́нахте се, мина́хте се1 mínahte se, mináhte se1	ми́наха се, мина́ха се1 mínaha se, mináha se1
future	pos.	Use ще се followed by the present indicative tense
	neg.	Use ня́ма да се followed by the present indicative tense
future in the past	pos.	Use the imperfect indicative tense of ща followed by да се and the present indicative tense
	neg.	Use ня́маше да се followed by the present indicative tense
present perfect		Use the present indicative tense of съм and ми́нал се/мина́л се1 m, ми́нала се/мина́ла се1 f, ми́нало се/мина́ло се1 n, or ми́нали се/мина́ли се1 pl
past perfect		Use the imperfect indicative tense of съм and ми́нал се/мина́л се1 m, ми́нала се/мина́ла се1 f, ми́нало се/мина́ло се1 n, or ми́нали се/мина́ли се1 pl
future perfect		Use the future indicative tense of съм and ми́нал се/мина́л се1 m, ми́нала се/мина́ла се1 f, ми́нало се/мина́ло се1 n, or ми́нали се/мина́ли се1 pl
future perfect in the past		Use the future in the past indicative tense of съм and ми́нал се/мина́л се1 m, ми́нала се/мина́ла се1 f, ми́нало се/мина́ло се1 n, or ми́нали се/мина́ли се1 pl
renarrative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and ми́нел се m, ми́нела се f, ми́нело се n, or ми́нели се pl
aorist		Use the present indicative tense of съм (leave it out in third person) and ми́нал се/мина́л се1 m, ми́нала се/мина́ла се1 f, ми́нало се/мина́ло се1 n, or ми́нали се/мина́ли се1 pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect renarrative tense of ща followed by да се and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало да се and the present indicative tense
present and past perfect		Use the present/imperfect renarrative tense of съм and ми́нал се/мина́л се1 m, ми́нала се/мина́ла се1 f, ми́нало се/мина́ло се1 n, or ми́нали се/мина́ли се1 pl
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past renarrative tense of съм and ми́нал се/мина́л се1 m, ми́нала се/мина́ла се1 f, ми́нало се/мина́ло се1 n, or ми́нали се/мина́ли се1 pl
dubitative		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present/imperfect renarrative tense of съм and ми́нел се m, ми́нела се f, ми́нело се n, or ми́нели се pl
aorist		Use the aorist renarrative tense of съм and ми́нал се/мина́л се1 m, ми́нала се/мина́ла се1 f, ми́нало се/мина́ло се1 n, or ми́нали се/мина́ли се1 pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect dubitative tense of ща followed by да се and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало било́ да се and the present indicative tense
present and past perfect		none
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past dubitative tense of съм and ми́нал се/мина́л се1 m, ми́нала се/мина́ла се1 f, ми́нало се/мина́ло се1 n, or ми́нали се/мина́ли се1 pl
conclusive		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
present and imperfect		Use the present indicative tense of съм and ми́нел се m, ми́нела се f, ми́нело се n, or ми́нели се pl
aorist		Use the present indicative tense of съм and ми́нал се/мина́л се1 m, ми́нала се/мина́ла се1 f, ми́нало се/мина́ло се1 n, or ми́нали се/мина́ли се1 pl
future and future in the past	pos.	Use the present/imperfect conclusive tense of ща followed by да се and the present indicative tense
	neg.	Use ня́мало е да се and the present indicative tense
present and past perfect		Use the present/imperfect conclusive tense of съм and ми́нал се/мина́л се1 m, ми́нала се/мина́ла се1 f, ми́нало се/мина́ло се1 n, or ми́нали се/мина́ли се1 pl
future perfect and future perfect in the past		Use the future/future in the past conclusive tense of съм and ми́нал се/мина́л се1 m, ми́нала се/мина́ла се1 f, ми́нало се/мина́ло се1 n, or ми́нали се/мина́ли се1 pl
conditional		аз	ти	той/тя/то	ние	вие	те
		Use the first aorist indicative tense of бъ́да and ми́нал се/мина́л се1 m, ми́нала се/мина́ла се1 f, ми́нало се/мина́ло се1 n, or ми́нали се/мина́ли се1 pl
imperative		-	ти	-	-	вие	-
			мини́ се miní se			мине́те се minéte se

¹Dialectally marked.

Related terms

• мина́вам (minávam)

Etymology 2

Borrowed from German Mine, from French mine.

Noun

ми́на • (mína) f

1. mine (underground pit where ore is dug)
2. graphite filler (for an automatic pencil)

Declension

Declension of ми́на

	singular	plural
indefinite	ми́на mína	ми́ни míni
definite	ми́ната mínata	ми́ните mínite

Etymology 3

Borrowed from French mine.

Noun

ми́на • (mína) f (military)

1. mine (explosive device)
2. shell (explosive projectile)
3. torpedo

Declension

Declension of ми́на

	singular	plural
indefinite	ми́на mína	ми́ни míni
definite	ми́ната mínata	ми́ните mínite

Etymology 4

Borrowed from French mine or Russian ми́на (mína).

Noun

ми́на • (mína) f

1. (archaic or literary) grimace

Declension

Declension of ми́на

	singular	plural
indefinite	ми́на mína	ми́ни míni
definite	ми́ната mínata	ми́ните mínite

Etymology 5

Borrowed from Latin mina, from Ancient Greek μνᾶ (mnâ, “mna”).

Noun

ми́на • (mína) f

1. (historical) mina (monetary unit and unit of weight in ancient Greece)

Declension

Declension of ми́на

	singular	plural
indefinite	ми́на mína	ми́ни míni
definite	ми́ната mínata	ми́ните mínite

Anagrams

• амин (amin), нима (nima)

Kazakh

Alternative scripts

Arabic	مينا
Cyrillic	мина
Latin	mina

Etymology

Borrowed from Russian ми́на (mína), from German Mine.

Noun

мина • (mina)

1. (military) mine (explosive device)

Declension

Declension of мина

	singular	plural
nominative	мина (mina)	миналар (minalar)
genitive	минаның (minanyñ)	миналардың (minalardyñ)
dative	минаға (minağa)	миналарға (minalarğa)
accusative	минаны (minany)	миналарды (minalardy)
locative	минада (minada)	миналарда (minalarda)
ablative	минадан (minadan)	миналардан (minalardan)
instrumental	минамен (minamen)	миналармен (minalarmen)
similative	минадай (minadai)	миналардай (minalardai)

Macedonian

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈmina]
• Hyphenation: ми‧на
• Rhymes: -ina

Noun

мина • (mina) f (plural мини, relational adjective мински)

1. (military) mine (explosive device)
2. (military) mortar round, grenade
3. (colloquial) lead (Insert for a pencil or a ballpoint pen)

Declension

Declension of мина

	singular	plural
indefinite	мина (mina)	мини (mini)
definite unspecified	мината (minata)	мините (minite)
definite proximal	минава (minava)	миниве (minive)
definite distal	минана (minana)	минине (minine)
vocative	мино (mino)	мини (mini)

References

• “мина” in Дигитален речник на македонскиот јазик (Digitalen rečnik na makedonskiot jazik) [Digital dictionary of the Macedonian language] − drmj.eu

Mariupol Greek

Etymology

From Ancient Greek μῆνα (mêna, accusative). Cognates include Greek μήνας (mínas).

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈmʲinɐ]
• Hyphenation: ми‧на

Noun

ми́на • (mína) n

1. month

Declension

Declension of ми́на

	singular	plural
nominative	ми́на (mína)	ми́ныс (mínys)
oblique	ми́на (mína)	ми́ныс (mínys)

^*) Some dialects don't use the oblique plural form, instead using the nominative plural.

References

• T. N. Chernysheva, editor (1859), “ми́на”, in Греческий глосарий Ф. А. Хартахая [The Greek glossary of F. A. Xartaxay], published 1959
• A. A. Diamantopulo-Rionis with D. L. Demerdzhi, A. M. Davydova-Diamantopulo, A. A. Shapurma, R. S. Kharabadot, and D. K. Patricha (2006), “ми́на”, in Румейско-русский и русско-румейский словарь пяти диалектов греков Приазовья, Mariupol, →ISBN
• G. A. Animica; M. P. Galikbarova (2013), Румеку глоса [The Mairupol Greek language]‎^[1] (overall work in Russian), Donetsk, page 84

Mongolian

Noun

мина • (mina)

1. (military) mine (explosive device)

   мина тавих ― mina tavix ― to lay/plant mines

   мина дэлбэлэх ― mina delbelex ― to spring a mine

Derived terms

• минажуулсан газар (minažuulsan gazar)

Russian

Противотанковая мина

Мина для 120-мм миномёта

Pronunciation

• IPA^(key): [ˈmʲinə]

• Audio:

  (file)

• Audio:

  (file)

Etymology 1

Borrowed from German Mine, itself derived from French mine.

Noun

ми́на • (mína) f inan (genitive ми́ны, nominative plural ми́ны, genitive plural мин, relational adjective ми́нный)

1. (military) mine (explosive device)
2. (military) mortar round

   Synonym: (formal) артиллери́йская ми́на (artilleríjskaja mína)

3. (obsolete, military) torpedo

   Synonym: (modern usage) торпе́да (torpéda)

4. (historical, military) mine (underground tunnel packed with explosives)

   Synonym: подко́п (podkóp)

Declension

Declension of ми́на (inan fem-form hard-stem accent-a) 

	singular	plural
nominative	ми́на mína	ми́ны míny
genitive	ми́ны míny	ми́н mín
dative	ми́не míne	ми́нам mínam
accusative	ми́ну mínu	ми́ны míny
instrumental	ми́ной, ми́ною mínoj, mínoju	ми́нами mínami
prepositional	ми́не míne	ми́нах mínax

Derived terms

• ми́на-лову́шка f (mína-lovúška)

Related terms

• мини́ровать (minírovatʹ)
• миномёт (minomjót)
• миноно́сец (minonósec)

Descendants

• → Armenian: մինա (mina)
• → Georgian: მინა (mina) (proscribed)
• → Ingrian: miina

Etymology 2

Borrowed from French mine.

Noun

ми́на • (mína) f inan (genitive ми́ны, nominative plural ми́ны, genitive plural мин)

1. a grimace, a face, mien (a facial expression—often an unhappy or unpleasant one)
   • 1856, Иван Тургенев [Ivan Turgenev], “I”, in Рудин; English translation from Constance Garnett, transl., Rudin, 1894:

     — Чему́ же вы смеётесь?
     — Как чему́? Е́сли б вы могли́ ви́деть, с како́й вя́лой и холо́дной ми́ной вы произнесли́ ваш комплиме́нт! Удивля́юсь, как вы не зевну́ли на после́днем сло́ве.
     — С холо́дной ми́ной… Вам всё огня́ ну́жно; а ого́нь никуда́ не годи́тся. Вспы́хнет, надыми́т и пога́снет.

     — Čemú že vy smejótesʹ?
     — Kak čemú? Jésli b vy moglí vídetʹ, s kakój vjáloj i xolódnoj mínoj vy proizneslí vaš komplimént! Udivljájusʹ, kak vy ne zevnúli na poslédnem slóve.
     — S xolódnoj mínoj… Vam vsjo ognjá núžno; a ogónʹ nikudá ne godítsja. Vspýxnet, nadymít i pogásnet.

     ‘What are you laughing at?’
     ‘What, indeed! If you could see with what a cold and indifferent face you brought out your compliment! I wonder you didn’t yawn over the last word!’
     ‘A cold face. . . . You always want fire; but fire is of no use at all. It flares and smokes and goes out.’

Declension

Declension of ми́на (inan fem-form hard-stem accent-a) 

	singular	plural
nominative	ми́на mína	ми́ны míny
genitive	ми́ны míny	ми́н mín
dative	ми́не míne	ми́нам mínam
accusative	ми́ну mínu	ми́ны míny
instrumental	ми́ной, ми́ною mínoj, mínoju	ми́нами mínami
prepositional	ми́не míne	ми́нах mínax

Derived terms

• де́лать хоро́шую ми́ну при плохо́й игре́ (délatʹ xoróšuju mínu pri ploxój igré)

Tajik

Etymology

Borrowed from Russian ми́на (mína).

Pronunciation

• IPA^(key): /mina/, [mi.nä]

Noun

мина • (mina)

1. (military) mine (A device intended to explode)

   Эҳтиёт бошед! Минаҳо! ― Ehtiyot bošed! Minaho! ― Caution! (Land) mines!

Inflection

Inflection of мина

		singular	plural
sound	broken1	or broken1
bare		мина (mina)	минаҳо (minaho)	[Term?]	[Term?]
definite object		минаро (minaro)	минаҳоро (minahoro)	ро (ro)	ро (ro)
izofa		минаи (mina-yi)	минаҳои (minaho-yi)	и (i)	и (i)
indefinite, definite relative	bare	минае (minaye)	—	—	—
	object	минаеро (minayero)	—	—	—

Possessive forms of мина

		singular	plural
sound	broken1	broken1
bare	1st singular	минаям (minayam)	минаҳоям (minahoyam)	ам (am)	ам (am)
	2nd singular	минаят (minayat)	минаҳоят (minahoyat)	ат (at)	ат (at)
	3rd singular	минаяш (minayaš)	минаҳояш (minahoyaš)	аш (aš)	аш (aš)
	1st plural	минаямон (minayamon)	минаҳоямон (minahoyamon)	амон (amon)	амон (amon)
	2nd plural	минаятон (minayaton)	минаҳоятон (minahoyaton)	атон (aton)	атон (aton)
	3rd plural	минаяшон (minayašon)	минаҳояшон (minahoyašon)	ашон (ašon)	ашон (ašon)
		singular	plural
sound	broken1	broken1
definite object	1st singular	минаямро (minayamro)	минаҳоямро (minahoyamro)	амро (amro)	амро (amro)
	2nd singular	минаятро (minayatro)	минаҳоятро (minahoyatro)	атро (atro)	атро (atro)
	3rd singular	минаяшро (minayašro)	минаҳояшро (minahoyašro)	ашро (ašro)	ашро (ašro)
	1st plural	минаямонро (minayamonro)	минаҳоямонро (minahoyamonro)	амонро (amonro)	амонро (amonro)
	2nd plural	минаятонро (minayatonro)	минаҳоятонро (minahoyatonro)	атонро (atonro)	атонро (atonro)
	3rd plural	минаяшонро (minayašonro)	минаҳояшонро (minahoyašonro)	ашонро (ašonro)	ашонро (ašonro)