озадача

From Wiktionary, the free dictionary
Jump to navigation Jump to search

Bulgarian

[edit]

Pronunciation

[edit]
  • IPA(key): [ozɐdɐˈt͡ʃɤ̟]

Verb

[edit]

озадача́ (ozadačá) first-singular present indicativepf (imperfective озадача́вам)

  1. (transitive) to puzzle, to confuse, to perplex, to bewilder, to mystify, to baffle, to bemuse
    Synonym: объркам (obǎrkam)
    Озадачен съм от противоречията и пропуските в инструкциите.
    Ozadačen sǎm ot protivorečijata i propuskite v instrukciite.
    I am baffled by the contradictions and omissions in the instructions.
    Слънчевите затъмнения озадачавали античните хора в продължение на хиляди години.
    Slǎnčevite zatǎmnenija ozadačavali antičnite hora v prodǎlženie na hiljadi godini.
    Solar eclipses continued to mystify ancient humans for thousands of years.

Conjugation

[edit]