бял

Definition from Wiktionary, the free dictionary
Jump to navigation Jump to search
See also: бал

Bulgarian[edit]

Etymology[edit]

From Proto-Slavic *bělъ.

Pronunciation[edit]

Adjective[edit]

бял (bjal)

  1. white
  2. fair (of skin tone)
  3. (figuratively) free, liberated

Alternative forms[edit]

Declension[edit]

Related terms[edit]

See also[edit]

Colors in Bulgarian · цветове (cvetove) (layout · text)
     бял (bjal)      сив (siv), сяр (sjar), сур (sur), грив (griv)      черен (čeren), вран (vran), вакъл (vakǎl)
             ален (alen); червен (červen), румен (rumen), риж (riž); багър (bagǎr)              оранжев (oranžev), гранив (graniv), руд (rud); кафяв (kafjav), смядов (smjadov)              жълт (žǎlt); бежов (bežov), кремав (kremav)
             резедав (rezedav)              зелен (zelen)             
             плав (plav)              небесносин (nebesnosin), лазурен (lazuren)              син (sin); модър (modǎr)
             виолетов (violetov), вишняв (višnjav); индиго (indigo)              цикламен (ciklamen); лилав (lilav), пурпурен (purpuren)              розов (rozov)

References[edit]

  • бял in Rečnik na bǎlgarskija ezik (Institut za bǎlgarski ezik)
  • Georgiev Vl. I., editor (1971), “бял”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 1, Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, page 107