връх

Bulgarian

Etymology

From Proto-Slavic *vьrxъ.

Pronunciation

• IPA^(key): [vrɤx]

• Audio (Standard Bulgarian):

  (file)

• Rhymes: -ɤx

Noun

връх • (vrǎh) m (relational adjective въ́рхов or връ́хен)

1. top, cap (uppermost part)
2. peak, summit

   Synonyms: било́ (biló), (dialectal) вис (vis)

3. tip, point, nib (sharp end)

   Synonym: бод (bod)

4. pinnacle
5. (figuratively) climax, acme, zenith, crest, culmination

   Synonyms: кулмина́ция (kulminácija), въ́рхова то́чка (vǎ́rhova tóčka)

6. (geometry, anatomy) apex, vertex

   връх на ъгъл ― vrǎh na ǎgǎl ― vertex of an angle

   връх на белия дроб ― vrǎh na belija drob ― apex of the lung

Declension

Declension of връх

	singular	plural
indefinite	връх vrǎh	върхове́, върхи́ща1 vǎrhové, vǎrhíšta1
definite (subject form)	върхъ́т vǎrhǎ́t	върхове́те, върхи́щата1 vǎrhovéte, vǎrhíštata1
definite (object form)	върха́ vǎrhá
count form	—	въ́рха vǎ́rha

¹Rare.

Derived terms

• връх Пурмеру́л (vrǎh Purmerúl, oronym)
• връхен (vrǎhen)
  • повърхнина́ (povǎrhniná, “top layer, surface”)
  • повъ́рхност (povǎ́rhnost, “surface”)
• върха́р (vǎrhár, “top, summit”)
• върхов (vǎrhov)
  • върхо́вен (vǎrhóven, “supreme”)
• върху́ (vǎrhú, “atop, onto”) (fossilized locative case)
• въ́ршина (vǎ́ršina, “top hamper”)

References

• “връх”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• “връх”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Chitanka, 2010