син

See also: Appendix:Variations of "sin"

Bulgarian

Etymology 1

From Proto-Slavic *synъ, from Proto-Balto-Slavic *sū́ˀnus, from Proto-Indo-European *suHnús.

Pronunciation

• IPA^(key): /sin/

Noun

син • (sin) m

1. son, male offspring

References

• “син”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Racheva, M., Todorov, T. A., editors (2002), “син¹”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 6 (пỳскам – словàр²), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 654

Etymology 2

Шарки на синьото

From Old Church Slavonic син҄ь (sinʹĭ), from Proto-Slavic *siňь.

Pronunciation

• IPA^(key): /sin/

Adjective

1. blue, glaucous

   синьо небе ― sinjo nebe ― blue sky

   синьо море ― sinjo more ― blue sea

Related terms

• синчец (sinčec, “squill (Scilla bifolia)”)
• синева (sineva, “celestial, clear blue sky”)
• сияен (sijaen, “shining”)
• осое (osoe, “shadowy place”)

See also

Colors in Bulgarian · цветове (cvetove) (layout · text)

бял (bjal)	сив (siv), сяр (sjar), сур (sur), грив (griv)	черен (čeren), вран (vran), вакъл (vakǎl), смугъл (smugǎl)
ален (alen); червен (červen), румен (rumen), риж (riž); багър (bagǎr)	оранжев (oranžev), гранив (graniv), руд (rud); кафяв (kafjav), смядов (smjadov)	жълт (žǎlt); бежов (bežov), кремав (kremav)
резедав (rezedav)	зелен (zelen)
плав (plav)	небесносин (nebesnosin), лазурен (lazuren)	син (sin); модър (modǎr)
виолетов (violetov), вишняв (višnjav); индиго (indigo)	цикламен (ciklamen); лилав (lilav), пурпурен (purpuren)	розов (rozov)

References

• “син”, in Речник на българския език [Dictionary of the Bulgarian Language] (in Bulgarian), Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2014
• Racheva, M., Todorov, T. A., editors (2002), “син²”, in Български етимологичен речник [Bulgarian Etymological Dictionary] (in Bulgarian), volume 6 (пỳскам – словàр²), Sofia: Prof. Marin Drinov Pubg. House, →ISBN, page 655

---

Khakas

Etymology

From Proto-Turkic *sen (“thou”). Cognate with Turkish sen (“thou”) and Old Turkic 𐰾𐰤 (sen, “you”).

Pronoun

син • (sin)

1. (personal) you (second-person singular informal)

Declension

    declension of син

	singular	plural
nominative	син	сірер
genitive	синің	сірернің
dative	саға	сірерге
accusative	сині	сірерні
locative	синде	сірерде
ablative	синнең	сірердең
lative	синзер	сірерзер
instrumental	синнең	сірернең

---

Komi-Permyak

Etymology

From Proto-Uralic *śilmä.

Noun

син • (śin)

1. eye

---

Komi-Zyrian

Etymology

From Proto-Uralic *śilmä.

Noun

син • (śin)

1. eye

---

Macedonian

Etymology 1

From Proto-Slavic *siňь.

Adjective

син • (sin) (comparative посин, superlative најсин)

1. blue

Inflection

Declension of син

	masculine	feminine	neuter	plural
indefinite	син	сина	сино	сини
definite unspecified	синиот	сината	синото	сините
definite proximal	синиов	синава	синово	синиве
definite distal	синион	синана	синоно	синине

See also

Colors in Macedonian · бои (boi) (layout · text)

бел (bel)	сив (siv)	црн (crn)
црвен (crven), румен (rumen)	портокалов (portokalov); кафеав (kafeav), лисест (lisest)	жолт (žolt)
маслинест (maslinest)	зелен (zelen)
тиркизен (tirkizen)		син (sin), плав (plav); модар (modar)
виолетов (violetov)	лилав (lilav), пурпурен (purpuren)	розов (rozov)

Etymology 2

From Proto-Slavic *synъ, from Proto-Balto-Slavic *sū́ˀnus, from Proto-Indo-European *suHnús.

Noun

син • (sin) m

1. son

Inflection

Declension of син

	singular	plural
indefinite	син	синови
definite unspecified	синот	синовите
definite proximal	синов	синовиве
definite distal	синон	синовине
vocative	сине, сину	синови
count form	—	сина

---

Serbo-Croatian

Etymology 1

From Proto-Slavic *synъ, from Proto-Balto-Slavic *sū́ˀnus, from Proto-Indo-European *suHnús.

Pronunciation

• IPA^(key): /sîːn/

Noun

си̑н m (Latin spelling sȋn)

1. son

Declension

Declension of син

	singular	plural
nominative	си̑н	си̏нови
genitive	си̑на	си̏но̄ва̄
dative	си̑ну	си̏новима
accusative	си̑на	си̏нове
vocative	си̑не	си̏нови
locative	си́ну	си̏новима
instrumental	си̑ном	си̏новима

Etymology 2

(This etymology is missing or incomplete. Please add to it, or discuss it at the Etymology scriptorium.)

Pronunciation

• IPA^(key): /sîn/

Noun

си̏н m (Latin spelling sȉn)

1. sin (letter of various Semitic abjads)

Declension

Declension of син

	singular	plural
nominative	син	сини
genitive	сина	сина
dative	сину	синима
accusative	сина	сине
vocative	сине	сини
locative	сину	синима
instrumental	сином	синима

---

Udmurt

Etymology

From Proto-Uralic *śilmä.

Noun

син • (śin)

1. eye

---

Ukrainian

Etymology

From Proto-Slavic *synъ, from Proto-Balto-Slavic *sū́ˀnus, from Proto-Indo-European *suHnús.

Pronunciation

• IPA^(key): [sɪn]

• Audio

  (file)

Noun

1. son

Further reading

• Bilodid, I. K., editor (1970–1980), “син”, in Словник української мови: в 11 т. [Dictionary of the Ukrainian Language: in 11 vols] (in Ukrainian), Kyiv: Naukova Dumka